Защо Нищото, съдържащо в себе си цялото знание и енергиен потенциал, би дръзнало да се самопротивопостави на себе си, за да ограничи себе си? Отговорът на този въпрос е изключително лесен:
Ако вие знаете всичко като информация, то възможно ли е да изпитате състояние на незнание?
Този парадокс предизвиква цялото Нищо да се самоограничи в себе си в едновремието тук и сега, за да изпита всяко ограничено незнание. Докато е в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост и това ограничение е невъзможно. Следователно ограниченото незнание е в правопропорционална зависимост от скоростта. Колкото по-висока скорост – по-бавно тече времето и по голямо е ограничаването. Загубата на информация при две еднакви скорости ще е една и съща и поради тази причина движещи се мисли, тоест движение със скорости, които са еднакви, е излишно. То ще води до една и съща загуба на информация и до едно и също незнание. Затова всяко проявление като загуба е нужно да е различно от което и да е друго. От друга страна, едно преживяно незнание е вече изследвано и изучено, преживяно. Тоест, то се е превърнало в знание и „се поглъща“ в полето на Нищото.
Така никога не биха могли да съществуват две еднакви проявления. Тоест всяко нещо, проявено от този безкраен енергийно-информационен потенциал, би следвало да е индивидуално и уникално в своето незнание.
Така нещо, което е преживяно, не може да се повтори.
Когато енергията се задвижи от Нищото и се завръща в себе си, фигурата, която се оформя при този процес е бутилка на Клайн. Това е изначалното отделяне на енергийна вълна и последващата дифракция след преминаване през себе си като филтрация и едновременно с това и нулевата точка. За тази форма са налични пространство и време, свързани с асинхроничния импулс на избора. Бутилката на Клайн може да се преобразува и да изглежда по различни начини – като „тороид“, който се обръща сам в себе си, „сфера“, и т.н.
Това е триизмерна фигура, която представлява двумерна повърхност.
При това има само една страна, т.е. при нея не може да се разграничат „вътрешна“ от „външна“ страна (нулева точка). Тя не може да бъде конструирана в по-ниско от четиримерното пространство, макар че идея за нея може да бъде придобита от двумерните и тримерните ѝ изображения. Бутилката на Клайн е пример за повърхнина, която е едновременно едностранна и затворена. Съдържа в себе си симетричност и асиметричност на преливащ в себе си в безкраен кръговрат, който преминава през една точка и остава в себе си. Освен това съдържа и полярностите „ляво” и „дясно”, „горе” и „долу”, „вътре” и „вън”. За първи път обектът е описан от немския математик Феликс Клайн.
Това е кръговрат на Цялото само в себе си – Нищо, което преживява себе си, проявявайки се като ограничение в движение. Така знанието в покоя преживява незнанието в движение като безкрайни вероятности на „съществуване“…
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност: Ти-Източникът!
