Ти, елементът, не можеш да бъдеш откъснат от Творението, защото си част от Творението и Творението се съдържа в теб. Можеш да си създадеш преживяване, че си откъснат, но ти използваш своята свързаност, за да създадеш това преживяване. Няма преживяване чрез усамотение в тъмнината на Нищото. Щом се осъзнае, че не е възможно да се създаде преживяване, отделеността губи смисъл, тоест ако няма свързаност, не би съществувало дори и понятието за откъснатост. Не може да има откъснатост, ако не съществува свързаността. Не можеш за познаеш и разбереш нещо за светлината, ако я няма тъмнината. Полярностите са необходимото условие за илюзията за съществуване. Тази илюзия, съвместно със свързаността образуват Творението. Там няма грешки. Щом нещо съществува и е проявено, то винаги, винаги има смисъл от него.
Няма достойни и недостойни елементи, извисени или избрани… Щом нещо съществува, то е било избрано от друго нещо. Така всеки елемент твори отражения по негов образ и подобие, но самият той се явява отражение на отраженията, които твори. Така всичко се оказва свързано в единението, наречено Творение. Заедно с това, каквито честоти се излъчат, това се получава и като отговор, защото околната среда, паралелната реалност се явяват отражение на излъчващия. Така не преставаш да съществуваш!
Можеш да променяш формата си, но съдържанието винаги е твоето индивидуално Аз, което преживява собствените си избори.
Твоето Аз не изчезва, защото непрекъснато твори отражения, докато ти съществуваш. Самите отражения творят теб, за да съществуват те. Това е безкрайният неизчерпаем кръговрат на съществуването…
Щом съществуваш, не можеш да престанеш да съществуваш! Един път предизвикани, вибрациите в покоя предизвикват поява на фотони, които са трептения, предизвикващи нови фотони, които творят други трептения и т.н. Така, един път проявено, твоето Аз не може да бъде унищожено. Това е невъзможно, защото съществуването е трептене, вибрация, честота. Тези честоти са безкрайни, техните комбинации също и ето защо това, което съществува, не може да стане това, което не съществува. По определение несъществуването не съществува. Ако нещо съществува, то не може да е несъществуващо.
Структурата на съществуването е предопределена от парадокса на знанието.
Ако ти знаеш всичко, няма и не е възможно да познаваш и преживееш незнанието. За да преживееш незнанието, е нужно да „забравиш“ част от знанието. В практичен план е доказано, че колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето. Следователно, когато си в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост. Тогава имаш пълното знание. Но липсват елементите пространство и време. И липсва знание за незнанието. Наличието на движение „извън“ покоя проявява ограничение от знанието с проявено индивидуално пространство-време. Така се проявява реалността на Творението и съществуването. Честотите, излъчени от всеки елемент в индивидуалното му пространство-време, проявяват избрана от самия елемент околна среда, чрез която и в която да се преживее избраното незнание.
Тези процеси на преминаване от покой в движение и обратно са в основата на съществуването. При избора на преживяване и изследване на незнанието се определят и 5 основни закона за съществуване, на който и да е елемент от Творението (от Всичко, което Е!). Това са пет закона, валидни за всеки елемент, тоест за всичко съществуващо.
Те гласят:
1. Ти, елементът, съществуваш и това е непроменяемо.
2. Всичко съществува в едновремието на покоя – Тук и Сега. Движението създава илюзията за индивидуалното пространство време.
3.Цялото е Ум (знание), светът е ментален. Всичко съществуващо е свързано в единение, тоест произлиза от потенциала на цялото знание, което е едно. Следователно, при тази свързаност, Всичко, което Е, е едно и едното е Всичко, което Е.
4. Това, което се излъчва от един елемент, твори негова индивидуална околна среда, която отразява в отговор излъченото.
5. Всичко се променя, освен първите четири закона.
—
Статията е вдъхновена от книгите „Отражения“ и „Упражнения и Термини от Когиталността“
