За паралелните реалности и Вселенският принцип (Закона, който не е познат) – част втора

Отделянето от безкрайния потенциал води до „загуба“ на информация (енергия), която се видоизменя като проявена в пространството вълнова функция – холограма. Колкото по-голяма е скоростта при отделянето от покоя, толкова повече информация „губим“ от безкрайния потенциал. Тъй като тази информацията (х 3.10-21 – откритие на Масаки Сано и екип от 2010г.) е и енергия, тя не се губи, а само се трансформира във форма – излъчена в наличното индивидуално пространство-време вълнова функция.

Пространството на тази индивидуална енергия е хиперсфера (хиперсферата представлява набор от точки в постоянно разстояние от дадена точка, наречена нейн център) с три центъра – настояще, минало и бъдеще. Хиперсферата не съдържа в себе си целия набор от честоти на потенциала и сама по себе си представлява ограничение в определен честотен диапазон. За да се реализира направения от ограничението избор, холограмата (образ и форма в хиперсферата), проявява и отражения по свой образ и подобие, явяващи се околна среда, подпомагаща решаването на избраната задача. Тази околна среда е и индивидуална паралелна реалност.

Всяка холограва е изградила собствена паралелна реалност,

която отговаря на законите и правилата от ЕЛГО (единена лична глобална отговорност) – общи правила на системата от ограничения, но в съответствие с индивидуалното задание, което тя самата проверява като преживяване в ЛИО (лична индивидуална отговорност) за посоката на решаване на задачата. Дали ще се решава задачата (посока навън) или не (посока навътре), зависи от действията на самата холограма!

Всеки миг се преживява и вследствие от честотното възбуждане на Потенциала (от мислене, действие, говорене и т.н. )

като резултат се променя хиперсферата и заедно с нея изградената реалност, егрегор и самата холограма… Променената паралелната реалност влияе върху възприятията на холограмата, която реагира честотно и така се променя отново. Тогава се променя и околната среда, която влияе на холограмата и т.н. Този безкраен процес на взаимодействие и взаимообвързаност наричаме Живот. За да е налично вибрационното влияние на един обект спрямо друг, е необходимо да има припокриване (съвместимост) в честотния диапазон. Това „взаимодействие“ разширява честотната зона на ограничението, застъпва се с трептенето на друго ограничение и се дава правото и на двете холограми да определят (да изберат), какво желаят да приемат и променят в индивидуалното си развитие. Процесът се извършва многократно в едновремието на самата хиперсфера – трилиони (или по-точно 1044) пъти в секунда.

Това буквално е всеки миг. По този начин, чрез обмяната на честоти – тяхното приемане или отхвърляне – холограмата или се развива и разгръща, или се самоунищожава. И в двата случая, по този начин се „разрешават“ и трилиони обмени-взаимодействия – за всички елементи в една система, но и поотделно – за всеки елемент с обкръжаващата го околна среда и променящите се паралелни реалности. Обвързаността е глобална – на Всичко с всяко друго и на другото с Всичко, което Е. По този начин всеки елемент може да достигне разширяване до диапазона на Потенциала.

При такова приемане, която и да е холограма съдържа целия честотен спектър, тоест не е ограничение и е всичко съществуващо. В следващия миг е „свита“ до диапазона на собственото си ограничение, което е пожелала да Е и защото тя си го е пожелала. От глобалната гледна точка на Източника тези две действия – всеки елемент да е Източник и едновременно с това и ограничена форма – са в едновремието на Сега.

Извод: всяка индивидуална същност е едновременно и Потенциала, и Всичко, което Е, и ограниченото Себе си. Ти си всичко и единствено фокусът (изборът) определя характера на резултата – това е (преоткритият) осми принцип на Хермес, известен още като Закона, който не е познат.

Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!

Изразете себе си, като дадете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top