Изобилие е способността да правиш това, което нужно да правиш, когато е необходимо да го правиш. Изобилието е да направиш нужното в необходимия момент. Не това, което желаеш, а нужното… Искането може понякога да съответства на това, което наистина е необходимо. Но поради системи от вярвания и модели, към които се придържаме, даже и без да си даваме сметка за това, много често желанията ни нямат нищо общо с това, което действително е нужно.
Тогава тези филтри и модели могат да се превърнат неусетно в претенции и настояване.
Убежденията и филтрите са мнение, гледна точка. А ние вярваме, че те са истинското ни състояние и желанието, към което се стремим! Да допускаш, че е нужно да видиш нещо конкретно според тези ограничени филтри и модели, означава да правиш своето състояние зависимо от това, което се случва в една илюзорна реалност, без да даваш шанс на Източника да ти предостави безкрайни възможности от различни вероятности. Свеждаш безкрайните възможности до единствената форма на изобилие, която си позволяваш да е реална в твоя живот. Излиза, че не избираш състояние, което да преживяваш, а чрез контрол на реалността да преживееш състояние, което желаеш. Не даваш шанс на Източника чрез повече възможности да изследваш това състояние, да решиш тази задача.
Така на практика желаеш решение на проблема от нивото, на което той е причинен, което само по себе си, е… невъзможно… Когато променяш своите убеждения, се проявява действителност, която отразява тези филтри, модели и желания. Виждайки ги по начина, по който си очаквал, си леко разочарован и дори ти става скучно, ако този процес се проявява непрекъснато по този начин. Щом като реакцията ти към случващото се не е желаната, това означава, че ти не си се променил. Тогава и реалността не се променя.
Подлагаш себe си на проверка:
Ако това, което се случва с живота ми, зависи от това, което се случва извън мен; ако не виждам това, което би трябвало да видя, защото това желая, ще остана ли положително настроен, ще се разочаровам ли и ще се откажа ли да творя реалността? Ако не съм се променил, тогава защо реалността ми да се променя?
Няма значение какво се случва!
От значение е само това, какво правиш със случващото се. Това е урокът – не трябва да видиш как реалността ти се променя. Идеята е да бъдеш винаги в състоянието, в което си избрал да преживееш, даже ако реалността ти остава същата! Защото, ако не можеш да бъдеш в предпочитаното от теб състояние, когато реалността ти не се е променила, ти самият не си се променил. Идеята е, да не базираш състоянието си на това, което се случва или не се случва навън. Ти преживяваш състоянието, което си избрал, и реалността отразява това. Ако продължавате да сте разочаровани, защото нещо не се случва така, както сте си мислели, че е необходимо да се случи, то е ясно, че вие не сте се променили. Доказвали сте отново и отново, че няма причина вашата реалност да се променя, защото вие не сте се променили. И отново преживявате реалността на състоянието, което сте доказали…
Желаете ли промяна?
–
Статията е вдъхновение от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!
