хармония

Всяка реалност е уникална и неповторима… вероятност! – част 2

Да задълбочим изследването, което започнахме в първата част на статията за същността на уравненията и тяхната индивидуална реалност, като помислим върху следното:

Границата на полето, затворено в плуваща сфера, се явява поле на защитата – индивидуалното поле на всяко проявление.

Функцията, уравнението на всеки индивидуален честотен диапазон, влиза във взаимодействие, с който и да е друг такъв. В резултат това се преживява като синхрон (хармония) или асинхрон (дисхармония) с индивидуалната честота на самото ограничение. В първия случай „преживените“ трептения на уникалната проекция на ограничението наричаме радост, любов, творчество, вдъхновение, страст и т.н. Когато трептенията са асинхронични (извън синхрона), то тези вибрации определяме като страх, съмнение, злоба, гняв, ревност и така нататък.

В глобален план това е принцип на функционирането на Всичко, което Е – чрез ограничаване на диапазон от цялостното информационно поле, се изгражда филтър, задържащ енергията, който води до трептения, които определяме като преживяване. Така всяко уравнение е възможна вероятност. Изборът е този, който определя фокуса – дали тази вероятност да бъде задвижена и изследвана или не. По този начин да се определя строго индивидуално защитно поле в определен честотен диапазон. Преживяването е синхронично или несинхронично приемане на отразения от околната среда сигнал, който самото проявление е излъчило.

А средата е предварително сформирана чрез излъчването плоскост, огледало, което отразява тези сигнали.

Вярванията и убежденията са филтър, който осигурява допълнително ограничение (защита) и така подсилва индивидуалността и уникалността на излъчените сигнали, както и разширява до безкрайност тяхното многообразие. Това означава, че всяка отделна ситуация е точен огледален образ или точно ехо, в рамките на ограничението, както и на самото излъчване. Затова всичко, което се случва в една реалност, се отнася към самото уравнение и не касае никоя друга функция. Всяко индивидуално ограничение или функция наричаме проявление, а общата съвкупност от всички вероятности наричаме потенциал (Източник). Когато говорим за взаимодействие на вълнови функции, се получава обмен на честоти (поглъщане и отражение), който наричаме честотен ПОРТАЛ.

Така всяко проявление създава вероятна версия на всяко друго проявление в ограничението на своята реалност. Същото се случва и при другото проявление – то създава собствена версия на първото (проявление) в своята реалност. Така всяко проявление преживява създадената „собствена“ версия и нарича това взаимодействие. Всяка версия разчита, разкодира част от цялото честотно уравнение на общото поле на потенциала. Ето защо всяко взаимодействие с друго проявление е показател за нещо, което е нужно да се научи в собствената индивидуална реалност, за да се подобри възможността за избор на нова вероятност. Така всеки избор води до нов избор, а всяко развитие като функция на енергията на тези избори се отчита и се нарича… преживяване на Живот.

Всяко уравнение се явява парченце от пъзела на целия вероятностен потенциал…

Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!

Изразете себе си, като дадете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top