Енергията е движение, трептене, вибрация, която може да означава също така и температура, дължина на вълната, информация, електромагнетизъм, светлина, гравитация и т.н. Когато липсва движение, енергията е информационен потенциал, събран в… Нищото. Това Нищо от една страна е цялото знание като вероятност и възможност, но от друга е само непроявен, несъществуващ потенциал, информационно поле в покой. При това в Нищото тази безкрайно малка „точка” на покой и липса на движение времето тече с безкрайна скорост (всичко се „случва” в мига „тук и сега”), а пространството изчезва и потъва в празнотата на Нищото…
Този несъществуващ енерго-информационен потенциал съдържа в себе си всички възможни вариации
на всички възможни вероятности от уравнения, които биха могли да бъдат създадени или да бъдат проявени. За да се изследва всяко едно от тези уравнения, тоест което и да е незнание, е необходимо в този честотен потенциал да се предизвика движение, което затваря в някакви честотни граници определено количество информация и така функционира като индивидуална, специфична и уникална закономерност, уравнение, функция. Това е един аспект, един тон или едно уравнение от безкрайните възможни вероятностни уравнения в Цялото.
Всеки нов диапазон, всяка различна уникална вибрация е друго уравнение, което позволява друга възможна вероятност. Така всяко ограничение е и съответното уравнение, а съвкупността от всички уравнения дава възможност да се осъществи физическо преживяване – илюзия за материален свят. Всяка съвкупност от уравнения позволява използването на нови възможности за развиване на идеята за кратковременна заобикаляща реалност, а всеки избор е нова вариация и ново решение за сътворяване на следваща действителност. Така всяко уравнение, всяка функция на тази енергия притежава своя личностна холограма (индивидуално ограничение), както и личностна заобикаляща го околна среда. Системата на проявлението е затворена в индивидуалното поле на честотния диапазон, който предварително е избран (от същото това проявление или ограничение).
Границата на полето, затворено в плуваща сфера, се явява поле на защитата – индивидуалното поле на всяко проявление.
Функцията, уравнението на всеки индивидуален честотен диапазон влиза във взаимодействие, с който и да е друг такъв. В резултат това се преживява като синхрон (хармония) или асинхрон (дисхармония) с индивидуалната честота на самото ограничение. В първия случай „преживените“ трептения на уникалната проекция на ограничението наричаме радост, любов, творчество, вдъхновение, страст и т.н. Когато трептенията са асинхронични (извън синхрона), то тези вибрации определяме като страх, съмнение, злоба, гняв, ревност и така нататък.
В глобален план това е принцип на функционирането на Всичко, което Е – чрез ограничаване на диапазон от цялостното информационно поле, се изгражда филтър, задържащ енергията, който води до трептения, които определяме като преживяване. Така всяко уравнение е възможна вероятност. Изборът е този, който определя фокуса – дали тази вероятност да бъде задвижена и изследвана или не. По този начин да се определя строго индивидуално защитно поле в определен честотен диапазон. Преживяването е синхронично или несинхронично приемане на отразения от околната среда сигнал, който самото проявление е излъчило.
А средата е предварително сформирана чрез излъчването плоскост, огледало, което отразява тези сигнали.
Вярванията и убежденията са филтър, който осигурява допълнително ограничение (защита) и така подсилва индивидуалността и уникалността на излъчените сигнали, както и разширява до безкрайност тяхното многообразие. Това означава, че всяка отделна ситуация е точен огледален образ или точно ехо, в рамките на ограничението, както и на самото излъчване. Затова всичко, което се случва в една реалност, се отнася към самото уравнение и не касае никоя друга функция. Всяко индивидуално ограничение или функция наричаме проявление, а общата съвкупност от всички вероятности наричаме потенциал (Източник). Когато говорим за взаимодействие на вълнови функции, се получава обмен на честоти (поглъщане и отражение), който наричаме честотен ПОРТАЛ.
Така всяко проявление създава вероятна версия на всяко друго проявление в ограничението на своята реалност. Същото се случва и при другото проявление – то създава собствена версия на първото (проявление) в своята реалност. Така всяко проявление преживява създадената „собствена“ версия и нарича това взаимодействие. Всяка версия разчита, разкодира част от цялото честотно уравнение на общото поле на потенциала. Ето защо всяко взаимодействие с друго проявление е показател за нещо, което е нужно да се научи в собствената индивидуална реалност, за да се подобри възможността за избор на нова вероятност. Така всеки избор води до нов избор, а всяко развитие като функция на енергията на тези избори се отчита и се нарича… преживяване на Живот. Всяко уравнение се явява парченце от пъзела на целия вероятностен потенциал…
