закони на съществуването

Въведение в Законите за Съществуване – част втора

Непрестанно се изследват нови и нови елементи на незнанието, като вече изследваните не могат да се повторят. Тези изследвани кадри са знание. Онова, което е нужно да се изследва, е незнанието. Така, щом нещо е познато, то се превръща в знание и не подлежи на изследване. Полето от енергия на реалността е неделим аспект на творението и съдържа в себе си две състояния – проявление (холограма, която наричаме материя) и вакуумни флуктуации, които определяме като енергиен свят (това е енергията, която не е реализирана, проявена като холограма). Полето е навсякъде (етер, ефир и т.н.) и в този план представлява триединна свързаност на самото себе си – единно поле от вероятности (флуктуациите), проявленията (холограмите – материя) и взаимодействието между тях.

Самото взаимодействие е основано на принципа движение и/или покой.

Движението (акт на мислене) реализира поява на ограничително поле с енергия, задържана в това поле. Това поле се определя като тяло, реалност, материя и съществуване. Това е обърната с хастара наопаки вакуумна флуктуация, тоест това е енергийно поле, което през цялото време взаимодейства със себе си и въздейства на себе си, като се обръща в самото себе си. Чрез изборите, които се явяват акт на мислене (движение), избраните придадени значения на мисленето, се явяват енергия от убеждения и вярвания…

Те взаимодействат с нереализираните действия и мисли, за да ги изследват. Така се изследват и неизследваните състояния. Когато дадено проявление реши да си остане в „зоната на комфорт“, то преобразува енергията на ограничителното си поле в защита. И вместо да си взаимодейства с околните полета, се „защитава“ от тях. Така създаваме реалност за изследване, която… вместо да изследваме се пазим и защитаваме от нея. При самото изследване проявените отражения (холограми) излъчват или приемат енергия. Когато енергията се „отблъсква“, наричаме взаимодействието негативно. Когато енергията се „приема“, наричаме взаимодействието позитивно.

Тази енергия, с която приемаме или отблъскваме енергията извън нас, наричаме филтри. Филтрите определят следващите ни избори като мислене. Честотните трептения, предизвикани от филтрите при взаимодействие с други елементи, наричаме емоции. По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания, намерения и избори, наричаме жизнена енергия (протонни полета р+). Тя постоянно вибрира като квантовата реалност в нас и около нас. Така във всеки миг от съществуването ни, ние творим и собствената си реалност…

Извод: Всичко е енергия, която изследва сама себе си… Незнанието, когато не се изследва, е страх, болка и гняв, болест и страдание, а когато се изследва – вдъхновение, удоволствие и щастие…

закони на съществуването

Науката, съществуваща сама по себе си като отражение на елементи, желаещи да имат доказателства за собственото си съществуване, се проявява като следствие на петте закона на съществуването:

През 2010 г. Масаки Сано и неговият екип доказват, че енергията е информация, а информацията е енергия. Те успяват да открият дори и коефициента на тази трансформация:

bit информация = 3.10-21енергия

През 2011 г. в институт Чалмърс (Шведска кралска академия) Пер Делсинг и неговият екип откриват, че когато се приложат високочестотни вибрации във вакуума, от вакуума се проявяват двойка фотони с противоположно въртене – единият се върти наляво, другият -надясно. Ако няма сила, която да ги придвижи в перпендикулярно направление, фотоните изчезват обратно във вакуума. Ако такава сила има, се появява двойна спирала от полярности.

През 2009г. в университета Йеил ученият Хонг Танг открива, че при наличие на фотони с противоположно въртене във вакуума, между тях се появява странична сила, която отблъсква двойката фотони. Колкото по-голяма е фазовата разлика между фотоните, толкова е по-голямо разстоянието между тях. Изводът от това е, че двойката фотони разтеглят вакуума като индивидуално пространство-време. По-голяма разлика между фотоните – по-голямо пространство-време с повече възможни вероятности за изследване и преживяване!

Извод: Всеки избор (високочестотна вибрация в покоя) разтегля индивидуално пространство-време и оформя кадър на реалността. Този кадър трепти по свой уникален начин и предизвиква нови подобни, близки до неговата собствена честота трептения, които се явяват негова версия на околна среда. Така даден елемент твори отражения по негов собствен образ и подобие, като самият елемент се явява отражение на отраженията, които твори. Така всеки елемент твори всичко, но се явява и отражение на всичко. Азът се проявява като полярност на средата, с която прелива в един безкраен кръговрат…

Статията е вдъхновена от енциклаподеия Когиталност – Всичко, което Е!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *