Темата за гледните точки и вечното право на всеки „да е прав“ е широко разглеждана както в науката, така и в духовността. Доказателствата за това, че всеки живее собствен свят и има право, са безкрай (започвайки от парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен за „обективната реалност“* и стигайки до древните мъдрости за безусловното приемане на Всичко такова, каквото Е). Теория от Когиталността (книги, семинари, Академия) заявява „Всички са прави!“ и самата тя (теорията и практиката) се състои в единението на различни гледни точки от науката и езотериката.
Днес да разгледаме нещата малко по-ведро с един пример на мъдър Учител – за филийката и гледните точки:
Един Учител никога с никого не спорел, защото знаел, че спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината.
Един път решил да демонстрира пред учениците си „ценността“ на спора:
– Как пада филията – с намазаната страна отгоре или отдолу? – попитал той.
Учениците започнали да спорят:
– Разбира се, отдолу.
– Не, отгоре.
– Дайте да проверим! – казал Учителят.
Намазали филия с масло, хвърлили я във въздуха и тя паднала с маслото нагоре!
– Аз спечелих! – казал един от учениците.
– Само защото аз допуснах грешка. – казал Учителят.
– Каква грешка?
– Намазах филията от другата страна. – отвърнал Учителят.
Какво ни казва Учителят?
Може ли филийката да има друга страна или всичко е въпрос на гледна точка? От какво се определя тя и можем ли да държим само на един поглед? Защо винаги смятаме нашето мнение за най-категорично и най-правилно? Да поразсъждаваме над това…
–
*Смисълът и идеята на парадокса Айнщайн-Подолски-Розен за това, че обективна реалност не би могла да съществува, е разгледана подробно в книгата Ти-Източникът , както и в Академия Когиталност.
Източници:
