творене

Творене на реалността – част 1/2

Връзката „Нищо – Граница – Проявление (с неговите две противоположности)“ се явява съществена част от стремежа на енерго-информационния потенциал да преживее незнание (творене), а на ограничението (граница и информационно съдържание, което е преживяно като опитност) – да изследва взаимодействията си с отраженията, които твори като околна среда. В резултат самото проявление осъществява една-единствена вероятност. То привнася индивидуалните си филтри, обусловени в честотните му граници и уникални по своята същност. Тази вероятност сама по себе си то възприема като причина и следствие. Последователността на вероятности можем да определим като реалност (налична като кадър в момента Сега) и действителност (променяна като кадър в момента Сега). В потенциала са налични всички възможни вероятности, които проявлението би могло да избере. И то привнася себе си и филтрите си винаги в момента Сега.

Те се явяват следствие на негов избор, т.е. в потенциала са налични следствията на неговия избор. Същевременно, само ако този избор бъде направен, те ще се явяват причина за самия избор! Така следствието става причина. Изборът на дадена вероятност води до резултат единствено и само, ако има действие в тази посока. Всички други честоти (мечти, очаквания, молитви, надежди и т.н.) не водят до реализация! Те остават като вакуумни флуктуации (импулси, които нямат направление и се завръщат обратно в Нищото). Затова и не привнасят промяна в интерферентната картина на реалността, а се явяват нова виртуална вероятност, която не е избрана.

Единствено действието е реализиране на нова интерферентна картина и като резултат – ново холограмно проявление.

Така мисленето, желанието, намерението, копнежа, говоренето се явяват виртуални интерпретации (степени, нива на причиняване), но единствено действието води до резултат!. Така изборът на проявлението активира реалността и случващото се е новата интерферентна картина, която самото проявление е превърнало в действителност. Смесването на честотите (на филтри и избор) със старата интерферентна картина променя честотите на вибрация на самото проявление. По този начин то възприема, че околната среда му влияе. Случайности няма, защото е невъзможно да се прояви интерферентна картина (творене), без ограничението на проявлението да се впише (да привнесе честоти) в тази картина.

Пример

От възможните вероятни картини (кадри), в които е редно да участвате, вие избирате само една. Влизайки в тази картина (кадър), разбирате какво ще преживеете, но обикновено това се случва едва след като го преживеете. Така вие сте тези, които създавате картината, избирате я от безкрайните честоти на цялото информационно поле, влизате в нея като реален участник и преживявате следствието на това честотно смесване, т.е. ако не сте я избрали и практически влезли, няма да го преживеете. Веднъж влезли обаче, приемате тази картина за дадена априори и считате, че тя влияе на преживяването (честотите на трептене, които ще придобиете като емоции и привнесете като избори). А тя, картината (действителността), не е случайност, а следствие от вашия избор. Така вие сте причината да влезете в картина и ситуация, която ще се получи като следствие (преживяване на събитие).

Излишно е да смятаме, че действителността и околната среда са причина да преживеем тази ситуация, защото ние и единствено ние сме я избрали и сътворили!

Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат (Вселенският закон).

За да изясним примера, можем да разгледаме следното „случайно“ изказване: „Светът е плод на глобална манипулация и ние сме нейни жертви!“. Дори да споменем само десет пъти това изречение, ние вече сме оформили дифракционна решетка на цялата си среда. При това средата се явява дуална: светът – манипулативен властник (едната полярност) и ние – онеправдани жертви, живеещи в тази околна среда (другата полярност).

(следва продължение!)

Статията за осъзнатото творене е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!

1 мнение за “Творене на реалността – част 1/2”

  1. Венци

    ” Изборът на дадена вероятност води до резултат единствено и само, ако има действие в тази посока. Всички други честоти (мечти, очаквания, молитви, надежди и т.н.) не водят до реализация! Те остават като вакуумни флуктуации (импулси, които нямат направление и се завръщат обратно в Нищото). Затова и не привнасят промяна в интерферентната картина на реалността, а се явяват нова виртуална вероятност, която не е избрана. ”
    Да, съгласен съм, но как ще обясните следното:
    Става въпрос за методът Силва – контрол на ума. Занимавах се известно време с него и мога да се похваля – успях да отстраня от кожата упорита пъпка. И то единствено и само с медитация и т.н., предполагам че сте запознати с метода. Значи, без реално действие, само с медитация, концентрация в/у определен резултат могат да се постигнат резултати във физическата реалност!
    Ще ми бъде интересен вашият коментар!

Изразете себе си, като дадете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top