С тази статия ще си припомним „началото“ на теория от когиталността и базата от знания, които тя осигурява. Когиталност (от лат. cogito – мисля) е мисловност, менталност изобщо. Това е цялото информационно съдържание в необятния покой на Нищото и всепроникваща субстанция в безкрайните вероятностни ограничения на Всичко, което Е!
За времето
(теза на Теория от Когиталността, вдъхновена от Теория на относителността)
За да говорим за времето, нека тръгнем от един парадокс, познат ни от теория на относителността – парадокс на близнаците. Неговата основна теза е в това, че колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето.
Парадоксът на близнаците е мисловен експеримент, илюстриращ едно от следствията на теорията на относителността: времето тече с различна скорост в неподвижна и в движеща се отправна система. При скорости, близки до тази на светлината, разликата е голяма. Това означава, че ако единият от двама братя – близнаци, отиде на пътешествие със скорост, близка до скоростта на светлината, при завръщането си след година, той се оказва с около десет години по-млад от брат си. Времето на неговия полет е една година. През този период той се движи с огромна скорост и времето за него тече бавно. За брат му, който е на Земята, времето си тече „по землянски”, по-бързо от това в ракетата. Така за „землянина“ си минават нормалните 10 години. Когато братът се върне от полет, ще е остарял с 1 година, а неговият близнак на земята – с десет!
– Но това си е само мисловен тест, нали?
– За да се докаже или опровергае тази теза в реалността, експериментално е извършен тест с двойка синхронизирани атомни часовници. При качване на единия от тях на изкуствен спътник на нашата планета (скоростта на спътника е 8 – 11km/s или 28 800 – 39 600 km/h) той изостава спрямо оставения на Земята часовник. Оказва се, че за него времето тече по-бавно. Важно е да отбележим, че изоставането е налице (за посочения опит – около сто наносекунди), въпреки малката разлика в скоростите. Този експеримент ни дава отправна точка по пътя на доказване на хипотезата: колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното – колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо „тече” времето. Тогава да се запитаме: ако се движим по-бавно, какво ще се случи?
– Времето ще тече по-бързо.
– А ако се движим още по-бавно?
– Е, то е ясно – времето ще тече още по-бързо.
Ами ако сме в пълен покой…? Времето ще тече толкова бързо, че ще клони към безкрайност. Тогава, в това хипотетично пространство, ако има когитална (мислеща) частица, която да е в покой, колко информация ще има – дори за един миг?
– Безкрайно голяма…
– Точно така. Тази информация ще е безкрайно голяма. А за колко време се предава информация от една точка до която и да е друга?
– Веднага! Мигновено!
– Тъй като времето за всяка една от тях клони към безкрайност, то информацията пристига моментално от единия до другия край на Вселената. Така е! Всъщност току-що решихме парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен и теоремата на Бел. Стигаме до прозрението, че информацията между частиците в такава система се предава мигновено. Тоест, за тази система време няма – то не съществува. Всъщност, времето тече с безкрайна скорост и всички точки получават мигновено цялата информация. Тоест те се явяват и един вид „свързани”. Щом едната научи нещо, всички останали мигновено го научават… Но ако вие, например, знаете всичко, има ли нещо, което не знаете? Какво не знаят частиците? Замисляте ли се? Има ли такова нещо, което да не знаят?
– Ако частиците знаят всичко, не биха могли да знаят, какво е да не знаят…
БРАВО! Точно така! Когато знаеш всичко, няма никаква възможност да изпиташ състояния, в които да не знаеш! Всичко ти е известно! Излиза, че когато знаеш всичко, не знаеш какво е да не знаеш… Тук когиталните частици се оказват пред парадокс – за да разберат всичко, е нужно да усвоят „на живо” състоянията на незнание, тоест да ги изпитат… Това означава, че за да имат пълната информация, е нужно да изпитат и всички възможни състояния, при които няма да имат цялото знание. Кога и при какви условия ще се проявява липсата на знание?
Да се върнем отново към парадокса на близнаците –
колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето.
Това значи, че ако се движим с 1км/ч, ще имаме една загуба на знание, ако се движим с 2км/ч – друга (различна) загуба на знание, с 3, 4, 5…… км/ч – загубата на информация (и енергия) ще е различна за всяка частица. Ако пуснем безкрайно много частици да се движат с различни скорости, ще усвоим всички състояния на незнание. Колко бяха частиците?
– Безкрайно много…
– Тогава да приемем, че се разделят на две – половината се движат, а половината остават в покой. Така тези в покой ще дозапълнят знанието си, „комуникирайки“ с онези, които се движат. Колко стават частиците – безкрайност, делено на две?
– Отново безкрайност…
– Да отбележим! Какви са частиците в момент на покой? А тези в движение?
– И двата вида са когитални, мислещи и… безкрайно много.
– Тогава, ако в същността си са еднакви, то и движещите се и тези в покой, са все когитални и следва да имат контакт помежду си.
Така ли е, взаимодействат ли си чрез обмен на информация?
– Да… Но за движещите се тя ще е забавена във времето…
– Да. Единствената разлика помежду им е, че едните знаят повече, а другите по-малко…
Безкрайно множество от частици в пълен покой се събират в… какво пространство? В нула, нулева точка. И така – имаме безкрайно много точки с нулев размер. Времето за всички тях клони към безкрайност – тече с безкрайна скорост. Тогава всяка една от точките получава информацията мигновено, за нула време. Информацията се предава в цялата Вселена.
Това отговаря и на един цитат от древните Упанишади:
Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва.
(следва продължение)
Статията е вдъхновена от:
