Статията е продължение на Част 1: Теория от Когиталността – приказка за Всичко, което Е!
Да се върнем отново…
Когато половината когитални частици се задвижат, те допълват знанието на частиците в покой. Допълват онази част, която дава информация за състоянията незнание. Това значи, че едната част е в пълен покой и знае всичко, а другата „половина“ изпитва постоянно различни състояния и ги предава като информация.
Изводът от тази схема е, че частиците са в постоянна връзка помежду си. Частиците в покой попълват знанието си, с което увеличават и енергията си, а частиците в движение предават постоянно подобна информация… Това е принцип на самозареждаща се единна енергийна система.
Каква е обратната връзка на частиците в движение?
Когато има незнание, има и емоция. Е – енергията, която притежават частиците, motion – движението им. E-motion – емоция, т.е. енергия в движение.
Тук е добре да се запитаме, можем ли да разглеждаме всички когитални частици като една-единствена точка?
Да! Тогава да я погледнем под лупа (космическа огромна лупа или – ако желаете… безкрайно малка). Какво ще видим отвътре? Безкрайно много когитални частици с нулев размер… Част от тях са в покой, с еднакви координати и параметри (по какво бихме могли да ги различим, след като при тях информацията от една точка до която и да е друга пристига мигновено – всички точки са една, замислете се)…
– Те като поведение може да са една, но като чисто физическо проявление
в пространството (някъде си там) една и съща ли ще бъдат?
– Ами нали радиусът е нула – естествено, че е една и съща. И всъщност… изобщо няма точки. Те са нула. Но как да се обясним абстрактно пространство от точки, ако не взема поне една… отправна точка! Добре… Една точка има толкова информация, колкото и безкрайно много в едно огромно пространство. Всъщност колко е пространството? Безкрайна съвкупност от нули е пак нула. Мога да кажа… безкрайно голямо, събрано в нулева точка. И сега е важно да излезем именно от този парадокс, за да се разбере. В нулевата точка, колкото и малка да е, имаме безкрайно много когитални нулички. Какво се случва в момента, в който една когитална частица започне да се движи?
– Тя излъчва енергия и светлина.
– Чудесно. И колкото по-бързо се движи, толкова по-бавно тече времето… Какво се появява съвместно с движението? Измерението време. Всяка от движещите се точки има и различно обозначение, параметри, координати… Появява се и пространство. Времето се оказа свързано с пространството – точно по начин, описан в теория на относителността:
Темпорално-протонната двуполюстност на импулса (заряда), „избит” с намерение от нулевата точка, води до определяне на моментен цикъл (мигът Тук и Сега или кадър), което е една вероятност от паралелното ниво на съществуване. С това желая да кажа, че миналото и бъдещето са само вероятност. Единственото „съществуване“ е Тук и Сега. Когато в този миг правим избор, предизвикваме, сътворяваме нашата следваща „реалност“ (една от безкрайните вероятности на паралелни реалности), която да се материализира и прояви. В когиталността няма пространство и време и там всички паралелни кадри или мигове съществуват едновременно. Ние избираме единствено коя от всичките да се прояви. Ако проявим бъдеща вероятност, различна от възможните, които дават вероятностно състояние от предвидим релативен характер, се променя и миналото за същата тази паралелна плоскост на задаване на промяната.
С други думи, ако променим нещата Тук и Сега по нестандартен (непредвидим) начин, се променят и паралелните мигове (кадри) за целия затворен цикъл
минало-настояще-бъдеще!
Така се променяме и ние в момента Тук и Сега. Не ставаме различни като холограма, а променяме мисленето, капацитета и възможностите си. Това е все едно да се преместим в друга паралелна реалност – с друга вибрация и настройка, с други, по-големи възможности… За разбирането и осмислянето на паралелните реалности и тяхното съществуване може да си представите, че започвате живота си от този момент Тук и Сега – със знанието, което имате до момента за себе си и собствената си идентичност. Допуснете, че сте пред ново индивидуално преживяване и усещате своята идентичност, която сте били до този момент и познавате, знаете и помните всички преживявания, присъщи на живота ви. Позволете си да се огледате наоколо за всички членове на семейството, приятели и познати, с които сте се срещали в това пътешествие, и започнете да преживявате всеки един от тях като огледало. Погледнете на тях като на реално отражение, гледайки на тях както обикновено, но всъщност като огледала…
Тук е моментът да разгърнем представата за това с една притча за огледалата:
Преди много години живял велик цар. Той построил разкошен палат. В него всичко било изумително, но имало нещо, което било особено интересно. В средата на двореца се намирала огромна зала, на която всички стени, врати, дори таванът и подът били огледални. Огледалата били толкова кристално чисти, че когато човек влезел вътре, не можел да разбере, че това са всъщност огледала – толкова ясно се отразявало всичко в тях. Освен това, всички повърхности били така направени, че се създавало особено ехо. Ако попиташ: Кой си ти? От всички страни се чувало: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти?
Веднъж в огледалната зала се промъкнало едно куче, което застанало в средата и уплашено се заоглеждало – било заобиколено от цяла глутница кучета. Инстинктивно кучето се озъбило. Мигновено се озъбили и всички останали кучета наоколо. Уплашеното животно започнало да лае. И от всички страни се чул същият лай. Кучето започнало да лае все по-силно и по-сърдито. Ехото повтаряло същото. Започнало животното да се мята безпомощно на всички страни и да се нахвърля върху заобикалящите го кучета, а те мигновено му отвръщали със същото.
На сутринта слугите намерили нещастното животно бездиханно в средата на залата. Там нямало никой, който да причини смъртта му. То просто загинало, борейки със собственото си отражение.
Същото се случва и с нас, хората. По принцип никой не ни причинява нито добро, нито зло. Всичко случващо се около нас е отражение на собствените ни мисли, чувства, желания и постъпки. Светът е едно огромно огледало. И както лицето се отразява в огледалото, така се отразяват собствените ти желания,
настроения и намерения в света около теб.
(следва продължение)
Статията е вдъхновена от:
One Response
Харесвам това което отдавате.
Бъдете здрави за да ни радвате,