Полярно делим света си сами – вяра и съмнение; търсене и съмнение; крачка и съмнение… Търсим противопоставянето на гледните точки в самите себе си и се чудим как да спрем собствените си противоречия. В един момент осъзваме, че съмнение и доверие преливат едно в друго, а пъзелът от отговори се запълва, когато допуснем единението:
Съмнение е доверието в нежелания резултат или неподходящата реалност. Доверието не се учи или развива, не се дава или взема. Всеки индивид на 100{a663e53959cb60fe6c179d48a93625e7a419547f237cc5fa4d67a6ca43780c34} е сигурен и се базира на нещо. Доверието е просто фокус върху желан резултат или реалност, а не върху противоположното на нея. Както при преценката, ако стремежът е към обезсилване на нежелани резултати, се предизвиква състояние на съпротива и отричане, коeто води до обратни резултати от предпочетените.
Каква е тогава разликата между съмнение и доверие? Как според вас можем да използваме дефектните (слабите, негативните) страни на нещо като позитивни? Възможно ли е това и кое ще определи резултата…?
Източници:
Ти-Животът – книга 3 от енциклопедия Когиталност
Упражнения и термини от Когиталността
Академия Когиталност – онлайн самообучение за Всичко, което Е
