Всяко проявление е холограма (взаимодействие на светлина, честоти) и във всяка нейна част се съдържа информация за цялото, както и обратното – цялото се съдържа във всеки детайл (част) от нея. Така може да се направи извод, че принципите на Вселената и на клетката са едни и същи, тъй като и двете са проявления.
Земята мисли и се развива като тревичката, като насекомото, животното, човека…
Мисленето е движение, което проявява в Потенциала своите избори и ограничава това безкрайно знание до желан „отрязък“ от енергийно-информационното Цяло. Атомът прилича на Слънчева система, и така нататък – до безкрая на съпоставките, които можем да открием и направим!
Какво означава всичко това?
Когато познаваме и прилагаме принципите на развитие и законите за съществуване, където и да сме, в каквато и да е форма, можем да опознаем и изследваме света, който създаваме.
Отделената от Нищото енергия взаимодейства сама със себе си (тя е съвкупност от различни вълни, ограничени в даден диапазон). В резултат на това се получава интерферентна картина от минимуми и максимуми. Интерференцията (взаимодействието) се получава при наслагване на две или повече вълни, които се намират в една и съща част от пространството. Като следствие се получава увеличаване амплитудата на резултантната вълна в някои точки и намаляване в други (интерферентни максимуми и минимуми). Тази картина е устойчива от гледна точка на Нищото, защото се създава в мига Сега – превръща се в кадър, който се изследва от ограничението, което твори този кадър. Картината от минимуми и максимуми (например светли и тъмни петна) представлява своеобразна решетка, която се формира още при изначалния импулс на избора, и заражда движение на енергията (двойка фотони с противоположен спин) в процеса на излизане от нулевата точка.
Отделилите се от Нищото фотони преминават през собствената си решетка и дифрактират.
Дифракцията представлява отклонение на вълната от праволинейното ѝ разпространение (например при преминаване през отвор в преграда). Дифракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер. В допълнение може да се каже, че при преминаването през отвор вълната променя своята посока, като се обръща с „хастара наопаки“. Като че ли желае да види какво има зад преградата. Така „Любопитството на светлината при преминаване през малки отвори да види какво има зад преградата, се нарича дифракция“. Това се случва с енергията, напуснала Нищото. Заради гравитацията тя се връща и преминава през образуваната вече дифракционна решетка.
В резултат на комбинацията между двете явления (интерференция и дифракция) се проявява илюзорен холограмен образ Той е фиксиран и определен в зависимост от скоростта и ограничения честотен диапазон на енергията, тоест в зависимост от избора. Този холограмен образ е задържан в поле (хиперсфера), индивидуално и уникално за тази енергия. Получената холограма притежава обърната с „хастара наопаки“ защита (ограничително поле). Самото поле е същата онази защитно-гравитационна енергия, определяща вектора на направление на самата вълнова функция. Когато вследствие на дифракцията тази енергия се обърне с „хастара наопаки“, нейната защита (гравитация) обхваща вътре в себе си избраните от безкрайния диапазон честоти.
Тъй като това поле е неповторимо само по себе си, то създава като околна среда отражения по свой образ и подобие .
Всяка „среща“ с такова защитно поле (отражение) е като непреодолимост, като твърдост, тоест създава се илюзия за материя. От физична гледна точка тази защитна енергия предизвиква нови интерферентни картини, като създава идентични трептения около себе си и проявява по този начин „отражения“ по свой образ и подобие, съдържащи нейната честота. Както еднаквите магнити, тези отражения се отблъскват взаимно и така за всяко от тях се създава илюзията за … „реалност“ на материята. От физична гледна точка докосване няма – има само взаимодействие на полета. Така единната енергия на Нищото проявява своите аспекти като „разделени“ проявления, елементи на съществуващата реалност. В същността си всички отражения са абсолютно еднакви – каквото долу, това и горе.
Извод:
Светът е проява на собствените ни избори. Тези избори предизвикват отделяне на двойка фотони от Нищото – двете полярности на избора (вяра и съмнение). Взаимодействието между тези „полярни фотони“, комбинирани с перпендикулярната посока на самия избор (кръстосана енергия) води до поява на холограма, обърната с „хастара наопаки“. Полето, в което се задържа образът, е светлинно плазмено кълбо (хиперсфера, аура), а образът е илюзията за материя.
Холограмата приема себе си за „жива“. За да се изпълни задачата – да се опознае избраното незнание – образът на тази „жива холограма“ създава околна среда от отражения по свой образ и подобие. Самата холограма пък се явява отражение на отраженията, които твори. В този безкраен цикъл на взаимодействие, фотоните (светлината в хиперсферата) преминават през нулевата си точка (Нищото) с честота 5,3х10 44 пъти в секунда. Така, в основата на това, което оформя всеки кадър на паралелната реалност, се явяват движението (фотоните, проявени чрез избора) и покоя (Цялата непроявена информация, съдържаща се в Нищото)
Попитали Исус откъде сме произлезли. Ето и отговорът:
50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние сме родени от светлината –
където светлината се ражда от светлина.
Тя остава истинска истина
и се разкрива вътре в техния образ.
Ако ви попитат кои сте, кажете:
Ние сме нейни деца (на светлината),
избрани от Бащата – преживяващият Отец (холограмата, приета за материя).
Ако ви попитат за отпечатъка на Отеца във вас (изборът в Нищото),
отговорете:
Той е движение и той е покой. (в едновремието на Тук и Сега).
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е! (книга първа – Ти-Източникът) и от практическото приложение в Академия Когиталност, която ще откриеш тук!
