Всяко проявление е холограма и във всяка нейна част се съдържа информация за цялото, както и обратното – цялото се съдържа във всеки детайл (част)от нея . Така може да се направи извод, че принципите на Вселената и на клетката са едни и същи, тъй като и двете са проявления. Земята мисли и се развива като тревичката, като насекомото, животното, човека… Мисленето е движение, което проявява в Потенциала своите избори и ограничава това безкрайно знание до желан „отрязък“ от енергийно-информационното Цяло. Атомът прилича на Слънчева система и т.н. Какво означава всичко това? Когато познаваме и прилагаме принципите на развитие и законите за съществуване, където и да сме, в каквато и да е форма, можем да опознаем и изследваме света, който създаваме.
Отделената от Нищото енергия взаимодейства сама със себе си (тя е съвкупност от различни вълни, ограничени в даден диапазон). В резултат на това се получава интерферентна картина от минимуми и максимуми. Интерференцията (взаимодействието) се получава при наслагване на две или повече вълни, които се намират в една и съща част от пространството. Като следствие се получава увеличаване амплитудата на резултантната вълна в някои точки и намаляване в други (интерферентни максимуми и минимуми). Тази картина е устойчива от гледна точка на Нищото, защото се създава в мига Сега – превръща се в кадър, който се изследва от ограничението, което твори този кадър. Картината от минимуми и максимуми (например светли и тъмни петна) представлява своеобразна решетка, която се формира още при изначалния импулс на избора, и заражда движение на енергията (двойка фотони с противоположен спин) в процеса на излизане от нулевата точка.
Отделилите се от Нищото фотони преминават през собствената си решетка и дифрактират. Дифракцията представлява отклонение на вълната от праволинейното ѝ разпространение (например при преминаване през отвор в преграда). Дифракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер. В допълнение може да се каже, че при преминаването през отвор вълната променя своята посока, като се обръща с „хастара наопаки“. Като че ли желае да види какво има зад преградата. Така: „Любопитството на светлината при преминаване през малки отвори да види какво има зад преградата, се нарича дифракция“. Това се случва с енергията, напуснала Нищото. Заради гравитацията тя се връща и преминава през образуваната вече дифракционна решетка.
В резултат на комбинацията между двете явления (интерференция и дифракция) се проявява илюзорен холограмен образ Той е фиксиран и определен в зависимост от скоростта и ограничения честотен диапазон на енергията, тоест в зависимост от избора. Този холограмен образ е задържан в поле (хиперсфера), индивидуално и уникално за тази енергия. Получената холограма притежава обърната с „хастара наопаки“ защита (ограничително поле). Самото поле е същата онази защитно-гравитационна енергия, определяща вектора на направление на самата вълнова функция. Когато вследствие на дифракцията тази енергия се обърне с „хастара наопаки“, нейната защита (гравитация) обхваща вътре в себе си избраните от безкрайния диапазон честоти.
Тъй като това поле е неповторимо само по себе си, то създава като околна среда отражения по свой образ и подобие . Всяка „среща“ с такова защитно поле (отражение) е като непреодолимост, като твърдост, тоест създава се илюзия за материя. От физична гледна точка тази защитна енергия предизвиква нови интерферентни картини, като създава идентични трептения около себе си и проявява по този начин „отражения“ по свой образ и подобие, съдържащи нейната честота. Както еднаквите магнити, тези отражения се отблъскват взаимно и така за всяко от тях се създава илюзията за … „реалност“ на материята. От физична гледна точка докосване няма – има само взаимодействие на полета. Така единната енергия на Нищото проявява своите аспекти като „разделени“ проявления, елементи на съществуващата реалност. В същността си всички отражения са абсолютно еднакви – каквото долу, това и горе.
Извод: Светът е проява на собствените ни избори. Тези избори предизвикват отделяне на двойка фотони от Нищото – двете полярности на избора (вяра и съмнение). Взаимодействието между тези „полярни фотони“, комбинирани с перпендикулярната посока на самия избор (кръстосана енергия) води до поява на холограма, обърната с „хастара наопаки“. Полето, в което се задържа образът е светлинно плазмено кълбо (хиперсфера, аура), а образът е илюзията за материя. Холограмата приема себе си за „жива“. За да се изпълни задачата – да се опознае избраното незнание – образът на тази „жива холограма“ създава околна среда от отражения по свой образ и подобие. Самата холограма пък се явява отражение на отраженията, които твори. В този безкраен цикъл на взаимодействие, фотоните (светлината в хиперсферата) преминават през нулевата си точка (Нищото) с честота 5,3х10 44 пъти в секунда. Така, в основата на това, което оформя всеки кадър на паралелната реалност, се явяват движението (фотоните, проявени чрез избора) и покоя (Цялата непроявена информация, съдържаща се в Нищото)
Попитали Исус откъде сме произлезли. Ето и отговорът:
50.) Ако ви попитат откъде произлизате, отговорете:
Ние сме родени от светлината –
там, където светлината се ражда от светлина.
Тя (светлината) остава себе си
и се разкрива вътре в техния образ.
Ако ви попитат кои сте, кажете:
Ние сме нейни деца (на светлината),
любимите на Бащата, живия Отец (холограмата, приета за материя).
Ако ви попитат за знака на Отеца във вас (същността ви),
Той е движение и той е покой (в едновремието на Тук и Сега).
Статията е вдъхновена от енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е! (кнвига първа – Ти-Източникът)
