Да разгледаме един въпрос: Защо е нужно да се самопротивопоставяме в себе си, за да сме цялостни? Идеята, че трябва да се противопоставяме на собствените си части, може да изглежда загадъчна и нелогична на пръв поглед. Но ако това е необходимо, за да осмислим, осъзнаем и приемем истински дуалността? Позволете си една ментална тренировка в един уникален…
разговор със себе си
– Имам въпрос – защо е необходимо, за да бъдеш цял, да се самопротивопоставиш в себе си? Разбирам, че изводите са логични, но последователността и връзките в тази логика някак ми убягват.
– Добре, ако желаеш да самоопределиш себе си, е редно да имаш нещо, на което да стъпиш, да се обосновеш като основа, за да можеш да го сравниш с нещо различно. Може ли това нещо да е външно, извън теб?
– Да, разбира се – ще се сравня с нещо друго и така ще знам, че аз съм аз и че съм различна, единствена и уникална.
– Това не е самоопределяне, а сравнение. За да има самоопределяне, е редно да се сравниш сама със себе си, но ти си едно цяло. Като водата, която също е едно цяло. Ако ти си само вода и около теб е вода във водата, и няма нищо друго, освен вода, и Всичко, което Е, е вода, можеш ли да разбереш, че си вода и че те има?
– А, сега го разбрах! Затова и единствената алтернатива на Нищото е да се самопротивопостави и по този начин да се самоопредели, че е Нищо…
– Правилно. Самоопределянето може да се случи, ако в своята цялост, единност и хомогенност ти се самопротивопоставиш в себе си, като по този начин условно приемеш, че си съвкупност от две противоположности, но тъй като си едно цяло, едната противоположност по естествен път прелива в другата. В случая с Нищото (в пълен покой), то се превръща в нещо и от нищо, липсващо, се трансформира в безкрайност от движещи се проявления. Така то става Цяло. По този начин можем да кажем, че нула и безкрайност са двете противоположности на едно и също цяло, като едната прелива в другата.
– Тъкмо мислех, че го разбрах. Но това с преливането пак не ми стана ясно…
– Представи си го – ти си едно цяло… От глобална гледна точка се приеми като цялостното въртене на Земята около Слънцето.
– Добре, приех се…
– Щом си цялостно въртене, ти се въртиш и сама около себе си. По този начин в глобален план ти си цялостно въртене. Ако погледнеш на себе си в локален план и стъпиш на себе си като въртене около оста си, ще бъдеш ту осветявана, ту затъмнявана, в зависимост от това дали си обърната към Слънцето или с гръб към него. Така, въпреки че си цялостно въртене, ти разбираш, че имаш светла и тъмна страна (ден и нощ). Но тъй като ти си просто самото въртене, тази тъмна и светла страна преливат плавно една в друга. По този начин ти си цялостно въртене, но в същото време разделено на две противоположности – ден и нощ. И едното винаги прелива в другото… Това може да се осъществи само и единствено, ако е налично движение, трептене. Поради тази причина е използвана думата „преливане“.
– Да, защото преливането само по себе си е движение, а не покой. Но излиза, че двете противоположности са само интерпретация на цялото. Те са по принцип възможността да определим. А, сега разбирам защо се казва „самоопределяне“ и защо всяко проявление има такова илюзорно ограничение в две противоположности като диапазон. Така то се самоопределя като … съществуващо!
Ще прочетете ли текста още няколко пъти, за да осмислите и коментирате?
Тази ментална тренировка е част от предизвикателствата за ума в Ти-Източникът (книга първа от енциклопедия Когиталност).
Отговори и ключове в практическото приложение на това предизвикателство ще откриете в онлайн обучението на Академия Когиталност.
