Статията е продължение на Част 1, която ще откриете ТУК.
Локален аспект:
По този начин проявлението (индивидуално ограничено) миг назад „регистрира“ околна среда и взаимодействия, които е реализирало. Привнасяйки своите честоти към този „отминал“ краткотраен миг, то регистрира същата тази реалност във взаимодействие (интерференция) с индивидуалните си филтри и избори. Това събиране на честотите се явява въздействие – проявлението е привнесло собствените си честоти и ограничения към онези, които са налични, сътворени като реалност от самото него. Получава се нова интерферентна картина на реализираната вече ре-ал-ност. Това създава илюзията за промяна и преместване (пространство-време) и се явява допълнение, актуализация на отминалия вече миг. Така проявлението „доизгражда“ всеки следващ кадър на отминалата реалност с малки промени. Реализира се действи(е)-т(ограничавано)-ел(от всичко)-ност(глобално) – това е кадър от честоти (интерферентна картина) с привнесените собствени честоти на проявлението (нова интерферентна картина, обусловена от филтри и избори). По този начин проявлението се явява активен творец на Всичко, което Е!
Глобален аспект:
От глобална гледна точка в енерго-информационния потенциал всичко се извършва в един и същ миг и наслагването на честотите, привнесени от проявлението, изграждат виртуалната възможна вероятност, върху която проявлението е фокусирано. Реализира се точно тази фокусирана вероятност, която не е изследвана (изследва се единствено незнанието). Ако даден аспект не се реализира, той най-вероятно е вече изследван (вече е знание и поради тази причина не е възможно да бъде повторен). В момента тук и сега са налични всички възможни вероятности, т.е. изборите на фокус са безкрайни, но проявлението с неговото ограничение „избира“ върху коя вероятност да се концентрира. Така в рамките на собственото си ограничение то преживява реалността, като я трансформира, чрез самото нейно изследване (взаимодействие), в действителност.
Практичен план:
Когато търсим промяна на себе си и околната си среда (реалност), променяме себе си по такъв начин, като че ли вече средата е променена. Тогава действията ни отговарят на избрания от нас фокус и се формира променената среда (действителност).
