Всяко проявление предизвиква своите реализации единствено и само чрез собствените избори, които прави. Така всяко проявление създава собствени версии от отражения, които са следствие и резултат от действията му в тази среда.
В диапазона на ограничението, в който се намира, никое проявление не предизвиква и не причинява следствия и резултати у което и да е друго проявление – самото проявление и околната му среда са индивидуални и уникални.
От друга страна всяко проявление има собствен диапазон на ограничение и за него времето тече линейно. Поради това то приема причината и следствието като последователност от промени на кадри в линейната рамка, която възприема. От глобална гледна точка причина и следствие се случват винаги тук и сега. По този начин всеки предизвикан импулс се явява причина за реализацията на определен резултат, но този резултат е следствие, появило се поради факта, че проявлението „знае“ резултата в момента тук и сега, и вече го е преживяло. Така следствието се явява първопричина за причината. Принципът подсказва, че време и пространство не съществуват.
Всъщност преживяването на време е движението на гледната точка (на ограничението) през милиарди илюзорни паралелни реалности (кадри), всяка от които е малко по-различна от предишната. Това създава илюзията за промяна, движение и пространство-време.
При наличие на „тук и сега“ самата причина се проявява в едновремие със следствието, т.е. следствието е първопричина за причината, или казано кратко… всяко Следствие е Причина.
В същото време всяко проявление се движи с индивидуална за него скорост, което предопределя характеристиката „време“. Докато се движи по този начин, то възприема тази характеристика като реално съществуваща. Именно в нея то извършва определени действия и реализира определени състояния.
По този начин реалност (проявен вече кадър – като минало) и действителност (кадър, който се проявява от действията – като „предопределено“ от действията бъдеще) се явяват поредица от последователни кадри, чиято промяна е обусловена от скоростта на движение на самото проявление. Реалността е кратковременно „завръщане“, миг назад (ре-), за да бъдат „отчетени“ всички честоти (ал) и характеристиките на другите проявления (ност). Действителността е кратковременно „разгръщане“, миг сега (действие), за да бъдат „подбрани“ всички честоти от Потенциала (ел) и характеристиките на всички останали проявления (ност).
Статията е вдъхновена от книгата Ти-Източникът (книга първа от енциклопедия Когиталност). Задълбоченото осмисляне и преживяване можете да откриете в Онлайн Академия Когиталност.
Прочетохте ли я няколко пъти? Готови ли сте да я проверите на практика, като се задълбочите в приложението на информацията, която на пръв поглед изглежда само философия? Споделете…
(следва продължение)
