В началото осъзнаваме действителността около себе си – ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас – наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме безразлично, те така или иначе са необясними! На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката.
Точно тук по-любознателните тръгват по пътя на познанието… Най-упоритите, които продължават и надскачат себе си, елиминират земното притегляне, отправят взор към Вселената. И там започват отговорите… Отговорите, че истината е вътре в нас, в собственото ни мислене, световъзприятие, емоционалност… Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем! Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме нужни, необходими за емоционалната съвършеност на познанието. Истината, че сме (част от) цялото – (част от) необятността на Всичко, което Е!
Разлисти тук първите страници:
Петър Помаков –
Тази книга е доказателство за съществуването на Господ.
Мария –
Това НЕЩО, тази книга ме изуми – на едно място е събрано всичко!!!
Георги Иванов –
Искам да ви благодаря за прекрасната книга, която сте написали. Надявам се повече хора да я прочетат, разберат и да се променят.