„Минал живот“ е времева линия, успоредна на това въплъщение, където има друго лице, с което си енергийно свързан, с цел приемане на информация, енергия и опитност, които да ти помогнат в това твое проявление, в настоящето. Тези неща се менят непрекъснато, както и ти се променяш. Те никога не са фиксирани и статични.
Никой не манипулира реалността, в която живееш, освен самият ти. Даже ако някой предлага идеята, че те манипулира, единственото условие да преживееш това в твоята реалност, е да се съгласиш на това и да се синхронизираш с неговата честота. Никой друг освен теб не може да манипулира твоята реалност. Ти обаче можеш да претендираш, че друг може да го прави, като приемеш убеждения, според които това е възможно.
Ти съществуваш навсякъде едновременно Сега и всички места са Тук, в Потенциала. Личността си въобразява, че има различни места. Ти просто виждаш себе си едновременно в различни перспективи, на едно и също място. Има само един момент и само едно място – Тук и Сега. Така че всичко, което се преживява, било единична проекция или множество проекции, е само една друга перспектива на реалността, която съществува тук и сега, и ти просто добавяш едно понятие за разстояние. Няма такова нещо като разстояние, това е илюзия. Фракталите пък са израз на модела на мислене, в основата на което се твори физическа реалност. Необходимо е да се създадете структура в съзнанието, за да се изгради върху нея физическата реалност. Това е мисловен енергиен модел, който се проявява в тези математически съотношения и показва какъв е вибрационният модел, който е създаден в съзнанието, за да съществува илюзията за физическа реалност. Наблюдаването на реалността е преглед на проект, създаден от мисълта.
В този план пътуването във времето не е това, което си мислим, че е. Няма пътуване във времето в смисъла на научната фантастика. Това, което действително се случва, е, че мисълта преминава през създадените от съзнанието кадри на паралелна реалност. Никой от тези кадри не се повтаря. Тогава преместването във времето може да се извърши, като мисълта преминава (премества се) в една успоредна реалност, която просто изглежда изключително подобна на тази, която изглежда като индивидуалното ви минало. Но не е в същата времева линия – не е възможно да бъде, защото който и да е преживян кадър повече не се повтаря.
Нужно е да се осъзнае, че всеки елемент от Всичко, което Е, наистина съществува навсякъде едновременно, но че всички места са Тук, в Потенциала от информация. Човек си въобразява, че има различни места. Това е от гледната точка на Източника, когато той просто вижда себе си едновременно в различни перспективи на едно и също място. Всъщност има само един момент Сега и само едно място – Нищото. Така че всичко, което се преживява като индивидуална проекция или множество проекции, е само една друга перспектива на реалността, която съществува също Тук и Сега. Когато тези проекции се наблюдават от гледната точка на индивидуалната холограма (проекция), самата холограма добавя в разбирането си понятия за разстояние и време. Холограмата прави това, за да приеме илюзията за пространство и време, и преживяването на тази илюзия като истинска. Всъщност и разстоянието, и времето са илюзия от честоти. Илюзия, в която индивидуалната проекция вярва, за да я преживее.
Починалите вече индивиди съществуват също Тук и Сега, но на различна честота от преживяваната „физическа реалност“. Всичко е тук и сега. Всеки елемент от Всичко, което Е, съществува едновременно, като притежава различна вибрация – някоя видима за нас, а друга – невидима. Те имат свой живот, имат неща, които правят, места и хора, които посещават в други техни паралелни реалности… Тъй като те са „налични“ (информация от Потенциала), където времето и пространството не съществуват, всеки миг са наясно кога имаме нужда от тях. Съществува честотна връзка, честотен портал, който е постоянен. Понякога се усеща това чрез синхроничности в живота, които напомнят за тях. Ако тъжите, защото сте „изгубили“ някого, това всъщност може да е сигнал от този човек, който се опитва да се свърже, Вярвайки, че него вече го няма, неговата енергия се интерпретира през филтъра за загуба и се изпитва тъга, вместо да се усети самата връзка. Те комуникират по много начини, но предимно чрез нещата, които са ви свързвали, защото това е най-лесният начин за предаване на информация.
(– следва част втора –)
Статията е вдъхновена от лекции на Башар и представена взаимодействано през гледната точка на Теория от Когиталността!
