Прераждането е преживяване, което създаваме, за да набавим информация по дадена житейска тема. Според втория принцип на съществуване, всичко съществува едновременно Тук и Сега. Това означава, че всяка една личност съществува Сега! Така че който и да е като личност никога не е бил някой друг и никой друг всъщност не може да се превърне в теб, който и да си ти. Защото всички съществуват точно сега.
Това, което се случва, е да се създадат енергийни връзки с други хора, които едновременно съществуват заедно с вас точно сега в реалност, която наричаме минало или бъдеще. Това са алтернативни реалности, от които се извлича информация (могат да се изследват преживявания от тях), които помагат на вашата избрана житейска тема, която изследвате в настоящия си живот.
Аналогично, тези ваши отражения биха направили същото с вас. Така вие имате представа за резултатите от техни преживявания и можете да коригирате своето поведение и избор в настоящата ви реалност, а те могат да имат представа за резултатите от вашите преживявания и могат да коригират действията и изборите си в тяхната.
Казано иначе, взаимно си помагаме при разгръщане и преживяване на Всичко, което Е!
Това е процес, който динамично се променя. Тъй като всеки кадър е непрекъсната трансформация на една личност в различна личност, във всеки момент е възможно която и да е личност да се свързваш с един, после с друг индивид и да извлича различна информация. От ограничението на пространствено-времева перспектива обаче (хиперсферата на индивидуално разтегленото пространство-време), личността интерпретира тази връзка като „спомен от миналото“ и го нарича „минал живот“, докато той съвсем не е неин живот, а нечий чужд, тъй като става дума за различна личност, за различно ограничение…
Това е причината да съществуват случаи, в които повече от един различни индивиди да преживяват себе си като „Клеопатра“, „Леонардо да Винчи” или „Александър Македонски”. Могат ли всички те да са прави? Да, защото никоя личност не е „била“ Клеопатра или да Винчи, но всички те са се свързали енергийно с Клеопатра и да Винчи и са извлекли информация.
Личността просто интерпретира честотната връзка като минал спомен, поради линейното си възприятие за време.
По този начин може да се създаде отново и отново преживяване за превъплъщение, което се приема за прераждане: „Родих се, живях и … умрях“, „Родих се, живях и … умрях“, но това е само едно мисловно творение в линеен план на възприятие, а не действително описание на причинно-следствения механизъм в основата на нещата.
Ако тези животи биха били наистина в миналото, никога нямаше да можем да се свържем с тях, защото нищо не се повтаря. Единствената причина да можем да се свържем с тези реалности, е, че всичко съществува Сега! Тогава става логично, че спомените биват създавани в настоящето. Единственият начин да знаем нещо за такива животи и за такива преживявания, е, ако всичко съществува точно сега. От локална гледна точка, ограничението приема че е било тази личност, но от гледната точка на Източника, който всеки Е, самият Източник има свои едновременни енергийни проекции в различни ограничения. От тази перспектива и всеки елемент от Всичко, което Е, е и който и да е друг елемент – това е гледната точка на самия Източник…
Статията е вдъхновена от лекции на Башар и енциклопедия Когиталност – Всичко, което Е!
