Харесваме да преценяваме. Правим преценка на риска, преценка на състоянието, на решението, етична преценка, „мерим по преценка“… Във всички тези случаи водеща роля играе нашата собствена гледна точка – позицията, която сме заели. Защо обаче правим преценки в общия случай? Какво ни дава преценката и какво ограничава?
Ето и възможният отговор – в теория от когиталността:
Преценката е предвиждане и обезсилване на нежелани резултати. Препоръката е да се действа според желанието за определен резултат, без да е предизвикан стремеж към обезсилване на нежеланите резултати. Ако стремежът е към обезсилване на нежелани резултати, се предизвиква състояние на съпротива и отричане, коeто води до обратни резултати от предпочетените.
Замисляли ли сте се за преценката по този начин? Възможно ли е тя (преценката) да ограничава възможностите за разгръщане и творене, за правене на нови избори, за реализиране на истинските резултати, които търсим? Ще пробвате ли да разгледате тази гледна точка, като я приложите в ежедневието? Споделете…
–
Източници:
Ти-Животът – книга 3 от енциклопедия Когиталност
Упражнения и термини от Когиталността
Академия Когиталност – онлайн самообучение
