Нищото като такова, независимо че е в постоянен процес на вибрации, съдържа в себе си и движението, и покоя, като едното прелива в другото. По аналогия всяко проявление (по образ и подобие) следва този принцип и съдържа в себе си своята противоположност, като едното прелива в другото и го допълва до цялостност. Която и да е противоположност се явява проявление, което в себе си има също своите полярности. Това е седми принцип на Хермес, по-известен в съвремието като фрактален принцип. Всяка от тези полярности се явява проявление, съдържащо в себе си и своята противоположност. Така противоположностите като принцип са еднакви по своята природа, но различни по степен. Всяко следващо „стъпало“ на която и да е противоположност се явява по-дълбоко фокусиране върху избраната противоположност.
Тръгнали веднъж да свиваме и слепваме диапазона на ограничение (егоцентризъм), ние в логаритмична зависимост ускоряваме този процес!
Това е посоката навътре – да свиваме и задържаме в диапазона на ограничението цялата енергия, която сме. По аналогичен начин, ако ние се фокусираме с посока навън, по логаритмична зависимост ще следваме стъпалата на разгръщане на диапазона, енергията и възможностите на собственото си проявление. Да допълваме честоти и вибрации от околните, да ги приемаме като точно наше допълнение – това е в основата си приемането. Без това приемане няма развитие и промяна.
Парадоксите на нашето съществуване са придадени значения, които сме приели за истини, принципи и закони. Например „око да види, ръка да пипне“. Ако нещо не сме го наблюдавали или не сме се докоснали до него, по презумпция го считаме за невярно, измислено, нагласено – с една дума лъжовно. По този начин може би пропускаме и най-големите си шансове в живота.
В основата на това нещастие е… мързелът!
Вместо да приемем и да проверим една теза дали е релевантна за нас, ние предпочитаме да я отречем, просто… за да не ни се налага да я приложим. Ако я приложим, бихме изследвали тезата и тогава можем да дадем ясно становище относно нейната приложимост за нас. Докато експериментираме идеите, получени от околната среда, натрупваме опитност, която разширява нашите възможности. Ако спазваме 4-ти принцип на Хермес, нещата започват да се подреждат по съвсем различен начин:
Принцип на полярността:
“Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднакво и различно са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“
Щом притежаваме два полюса, то е нужно да ги хармонизираме. На практика това означава да синхронизираме процесите в собствения си мозък. Лявото полукълбо, отговарящо основно за логическите процеси и изводи да приеме, че дясното полукълбо ще създава емоции, съпротиви и противопоставяне на тази логика. Логиката „Когато съм гневен, вземам грешни решения“ не работи в момента на гнева. Аналогично – едва ли в момент на еуфория се търсят логически отговори как и защо работи тази емоция, какво я предизвиква и т.н. Тоест, фокусирани в едната полярност, „забравяме“ за другата. Това означава, че винаги се „лутаме“ между двете полярности и когато сме във „властта“ на едната, другата ни липсва. Когато сме в емоция, липсва логиката, а когато сме логични, не изпитваме тръпката на емоцията.
Решение за приемане на полярностите:
Дори когато сме изключително вдъхновени, да приемем, че нещата могат и да не се случат, или обстоятелствата да се стекат по съвсем различен начин. Да потърсим колкото се може повече такива непредпочитани от нас варианти, като разгледаме с какво точно ни помагат и как да се адаптираме към тях. Причината за това се крие в дефиницията за изобилие: „Да правим нужното, в необходимия момент“. Не това, което желая и ми харесва, а точно нужното за околната среда. Не когато се смятам за готов, или когато ми е удобно, а точно когато е необходимо. Това е изобилието.
За да се приемат тези модели, са нужни продължителни тренировки и голяма отговорност. В сегашните модели битува мнението, че ако Аз-а се справи и има, другите нямат значение. И точно поради тази причина работата на другите изглежда винаги лесна, а собствената ни – сложна, трудна и невдъхновяваща. Личните емоционални състояния са винаги по-сериозни и тежки от тези на другите и т.н. С една дума – ние сме жертвите, а останалите са за това да ни експлоатират, мачкат и тормозят. Но когато създавате отражения в околната среда, те ще са по ваш „образ и подобие“ – ще се приемат за жертви на околната среда, в която сте и самите вие. Така вие се превръщате в агресор за тях.
Тук е валиден 4-ти закон за съществуването – Каквото излъчиш, това се получава като отговор.
Стига се до унифициран принцип – Разделяй и владей. Но се „забравя“, че и околната среда следва този модел и точно вие, които мислите така ще сте подложени на въздействието на същия този принцип.
Извод: Единственият начин да се приемат полярностите е, като се мисли за околната среда (посока навън). Приемат се и идеи и крайни вероятности като резултат от случването и се търсят решения с отговорност към Всичко, което Е. Синхронизират се действията чрез принципа „Единявай и давай“. Така идеята е да следваме принципите на развитие (Хермес) и законите на съществуване. Да учим и следващите поколения на това, за да се превърнем в един благороден и благодарен свят.
Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!
