Илюзорно разделените полярности на единното проявление винаги се стремят към това да се слеят. Този принцип е валиден за абсолютно Всичко, което Е!
Дори „отделените“ проявления биха се привличали на същия принцип, защото всичко е едно Цяло. Така условните разделяния на противоположности от една страна се оказват истина, но от друга… лъжа, защото това е една и съща енергия! При нейното движение тя условно преминава от плюс към минус и от минус към плюс около даден център. В този план всички истини са полуистини. Всички парадокси могат да се помирят. Всички несъвместимости се оказват съвместими и допълващи се.
Пример за този привиден парадокс е твърдението „Аз съм лъжец!“
То гласи, че аз като проявление съм индивид, който лъже, т.е. всичко, казано от мен, е лъжа. От това следва, че изразът „Аз съм лъжец“ също е лъжа, т.е., казано иначе, аз съм нелъжец. Но ако съм нелъжец, казаното следва да е истина, т.е. твърдението „Аз съм лъжец“ е вярно и аз наистина съм лъжец. Така излиза, че съм едновременно лъжец и нелъжец, т.е. аз като проявление съм наполовина истина, наполовина неистина. Тъй като съдържам и двете противоположности в себе си, излиза, че всяка истина е съвкупност от себе си и своята противопоставеност (истина и неистина, т.е. полуистина).
Елементите, съдържащи се във Всичко, което Е, също се изградени от полярности.
Самите полярности, условно разделени, всъщност се допълват една с друга и така сформират Цялото – елемента, който ги „разделя“. Без дуалността на това разделяне, не може да има илюзията за съществуване. Но тук е важна гледната точка, която обикновено се базира на филтрация, или придадено значение, приета от самия елемент като предпочитана. Например, ако сте приели околната среда за враг, който ви пречи, мачка и спъва развитието ви, едва ли ще допуснете в себе си, че тя е уникален помощник, който да ви стимулира чрез хора, факти и събития да се развивате.
Този процес на приемане на полярностите като допълващи се половинки на цялото, се нарича хармонизация.
Ако приемете, че околната среда ви допълва, ще приемате нейните съвети и идеи, без да я отричате. Това би обогатило знанията и възможностите ви, а като следствие по – лесно бихте решавали определени задачи и проблеми. Обикновено защитаваме онези гледни точки, които са ни познати и „сигурни“. Но това вместо да ни „защити“, ни създава нови и по-големи проблеми. Защото не допускаме, не приемаме другата полярност, което си е самоунищожение. Причината – без двете полярности няма съществуване. Когато приемем, че всички полярности се допълват, че всички парадокси имат хармоничност и могат да се помирят, се качваме на едно по-високо стъпало на разбиране на света в една реалност, допълваща се с хармония, благодарност и Любов…
Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!
