Пътешественик във времето – задача за размишление

Задача за размишление: Пътешественик във времето си купува от магазин за книги хартиен екземпляр на трагедията „Хамлет“ от Шекспир. Отива назад във времето до епохата на кралица Елизабет I. Там се среща с Уилям Шекспир на младини и му подарява книгата. Младежът, търсейки слава и известност, я преписва и издава като собствена творба. Минават стотици години, „Хамлет” е преведен на много езици, преиздаван е безкрайно и едно от копията се оказва в същия този магазин, където пътешественикът във времето я купува и я подарява на Шекспир, който отново я преписва и т.н. Кой е авторът на знаменитото произведение?

Сега нека заменим пътешественик във времето с Потенциал, а подарения екземпляр на книгата с въображение, мечти, цели, стремежи, колебания, търсене… получаваме реална действителност. В Потенциала всичко е налично, знанието за тази творба съществува като информация, но не може да бъде описано, ако го няма проявлението, което да го „приеме” и да го материализира като творба. Самата информация като такава е налична, но е нужно да има кой да я трансмутира, да я преобрази в реалност. „Гениалните” открития са точно осъществената връзка на Творението с информационното поле (потенциала) и за да бъде проявена тази информация, е нужно някой да я „запише“. (този някой може би си ти). Този „запис“ се осъществява чрез символи – букви, цифри, ноти, йероглифи, рисунки, картини, чертежи…

Като холограмни проявления ние винаги желаем възможности, с които да удовлетворим изборите в ограничения диапазон на самото проявление, като при това използваме целия потенциал на Източника. Идеята е да осъзнаем, че имаме цялото знание и е възможно да го приложим чрез ограничението, за да изпълним локалната задача на самото проявление. Така прибавяме това изследване (преживяване) към общият потенциал.

По-добре да завършим задачата, заради която сме се проявили (краткият път), а не да се проявяваме (прераждаме) безкраен брой пъти, за да решим в крайна сметка същата задача (дългият път). Самозалъгването, че този дълъг път е по-лек и удовлетворява лесно желанията на проявлението, ни води до погрешния извод, че можем да отложим, прескочим и дори да загърбим задачата, която сме си поставили. Ако я нямаше информацията от потенциала, директният път също би довел до грешки – това е все едно да подариш ядрена ракета с червен бутон на малко дете. Кой път да изберем? Всеки пйт е правилен.

Принципите за развитие и законите на съществуване определят, че когато придобием нови възможности, отговорностите и работата, която е нужно да се свърши, се увеличават. Това изисква и ускоряване на процесите при решаване. И тъй като сме в дуален свят, винаги имаме две основни възможности (полярности), съпроводени от безкрайни вероятности. Фокусирани само върху едната полярност, винаги изпадаме в крайности. Затова идеята е да приемем съществуването и на двете полярности. Когато ползваме едновременно и двете но с общата посока на отдаденост към другите, имаме възможност да ускорим движението по пътя и да го направим по възможно най-краткия начин – права линия. Когато се фиксираме върху „сигурността“ на собствената си опитност, пропускаме информацията от Източника и работим на принципа „опит-грешка“, докато постигнем знанията и чак тогава прилагаме директния подход. Това ни прави колебливи, понякога дори отчаяни, времето все „не достига“. Затова е нужно да се доверим на Източника, който самите ние сме…

Всяко стъпало при развитието изглежда като ниво. И това ся винаги стъпала към успеха. Защото, каквото и да сме научили при всяко стъпало, то винаги ще е от полза. Така ставаме търсачи. А Този, който търси и не се спре в своето търсене, ВИНАГИ намира онова, което търси… Неуспехът е само един – когато се откажем от това да вървим.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *