Съмнението се проявява едновременно със своята противоположност – отговора. Ако имам въпрос и го задавам към „висшия си разум“, как мога да зная дали отговорът, който получавам, не произлиза от моето его?
Отговорът е в това дали въпросът се основава на контрол или на свобода. Когато настоявате да получите точно онова, което си представяте, или имате очакване за него, то това е контрол. Ако получите отговор, който дори да не ви хареса, сте готови да го направите, то тогава говорим за свобода. И тогава стигаме до съществената част – какъвто и отговор да сте получили – направете го. Първо правя, после мисля:
Ако просто следвам дадени указания, никога няма да зная какви са евентуалните възможности на въображението ми,
няма да търся и различни вероятности, за да се прояви резултат, който да е полезен за всички. Затова винаги най-доброто, което мога да извърша, е да проверя практически посланието. След проверка без очакване мога да се замисля защо и как нещата се получават или не се получават. Щом се натрупат определен брой изследвания, ще притежавам достатъчно опитност и информация за себе си, за да „усетя“ кое е отговор от Източника и кое – от егото.
В общия случай всички отговори, които са полезни за много елементи от околната среда, са от Източника. Всички отговори, които обслужват единствено холограмата (като да получа нещо наготово), са от егото. Когато става дума за промяна на филтрация или придадено значение, отговорите могат да са насочени към холограмата, но това е с цел полагане на усилие за промяна, която единствено ограничението може да извърши. Във всички случаи проверката се оказва най-добрият метод за съмоосъзнаване и развитие. Първо правя, после мисля какво да променя и да продължа напред.
(Следва продължение)
