Нищото не е в покой. Смърт няма.

Като следствие от парадокса на близнаците стигаме до извода, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост. Тя притежава целия енерго-информационен потенциал. Също така, нейният размер е нулев заради огромната гравитационна енергия. Всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, променя времето. Така то вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри.

По този начин всяка енергия, трептяща около тази нулева точка, притежава определена концепция за характеристиките на времето, появило се в зоната на ограничение на самото проявление. От гледна точка на енерго-информационния потенциал всичко е винаги тук и сега. Но за дадено проявление времето тече линейно, като дори му създава илюзията за минало и бъдеще. Миналото са честотните му трептения „преди“ мига тук и сега. А бъдещето му представлява честотните му трептения „след“ момента тук и сега.

Всъщност проявлението съществува само в мига тук и сега, но има „памет“ за това преди и „очакване“ за това след. И двете понятия са вид филтрация за преживяване на линейност на времето.

Възниква парадокс за нулевата точка – тя е в пълен покой и е нищо, но нищото не е в покой, то трепти и вибрира. За да обясним този парадокс по възможно най-лесния начин, нека приемем, че дадено проявление „умира“ и в това състояние то се елиминира като холограма и изчезва в покоя на Нищото. Да приемем, че „преседява“ там 3 000 000 000 години, преди да се прояви отново. Докато е в Нищото, проявлението (несъществуващо, защото не е в движение, то е само потенциал) е в пълен покой и за него времето в тази отправна система тече с безкрайна скорост.

Така тези 3 000 000 000 години „преминават“ за нулев период от време (мигновено) и ограничението като такова се проявява отново. „Престоят“ в състояние на покой се оказва 0 време. Стига се до логичния извод, че на практика покой няма, т.е. Нищото никога не е в покой, но това важи само от гледната точка на движещата се енергия, тоест от гледната точка на самото проявление. Което и да е проявление в момента, в който „умре“, се прибира в покоя със затихващата функция на златна (приблизително логаритмична) спирала, след което се проявява отново.

От гледна точка на нулевата точка всичко е в самата нулева точка. Тогава всяко проявление може да се определи като ограничение вътре в неограничения потенциал, в Нищото.

Така всички проявления, абсолютно всичко, което Е, е вид ограничение в „рамките“ на Нищото. Трептейки „около“ нулевата точка, всички проявления се намират в нея и всяка една тяхна емоция, действие, състояние и дори мисъл рефлектира върху всички останали ограничения и се отразява глобално на абсолютно всичко в нулевата точка. Това мислене, състояние, действие или емоция се явява високочестотна вибрация спрямо потенциала, който се намира в „покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. Този процес е цикличен, безкраен и неповторяем.

Извод: Нищото е потенциал в покой, докато Всичко, което Е, никога не е в покой. Никое проявление не повтаря което и да е друго, защото всяко проявление изследва определено незнание.

Ако дадено незнание е вече изследвано, то се превръща в знание и е безсмислено да се изследва отново. То, знанието, потъва в потенциала на покоя. В същото време всяко проявление трепти, преминавайки 5.3х 10 44 пъти в секунда през самото Нищо. Докато минава, проявлението има възможност да се трансмутира в произволен елемент от Всичко, което Е. Тоест, Всеки елемент е и самото себе си и едновременно с това и Всичко, което Е. Докато трепти и вибрира, проявлението създава менталния свят на „съществуването“ – на своя свят, на индивидуалната си паралелна реалност, разтеглена в индивидуалното му време-пространство. Каквото и да направим „тук и сега“, то повлиява на околната среда, на миналото, което е в същото сега, както и на бъдещето, което е пак там. Всеки елемент влияе и на цялата реалност – не просто влияе – той я твори с индивидуалните си избори.

Когато откъснеш тревичка, цялата вселена потръпва…

(Упанишади)

Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност и задълбоченото приложение в Онлайн Академия Когиталност. Прочитането на текста 9 пъти води до неговото осъзнаване, усвояване и предизвикателство към приложение!

3 мнения за “Нищото не е в покой. Смърт няма.”

  1. Евгений Толев

    Написаното е вярно,но трябва мозъкът ти да сътворява движение на въпросната точка което е ти самия,началото на координатната ти система с която се ориентираш във
    времето и пространството за да не умреш никога,тоест мозъкът ти трябва да прави 9 и
    не е да прочетеш 9 пъти текста,а е алгоритъм 1,9,0,3
    Само,че къде е този мозък който прави 9,обикновено мозъците правят 3!
    1984г. дадох на мозъка си алгоритъм на Декартова координатна система – 8 обема:
    1.Мисли
    2.Енграми (отпечатък) на мисълите в мозъка,които произвеждах съзнателно тогава и
    които създадоха психиката ми отново.
    3.Действия – Труд за
    4.Знания (не за пари)
    5.Действие – Работа (приложено знание),а който работи,
    6.Произвежда това което му трябва и го
    7. Взема за себе си и семейството си (включително пари)
    8. Повтаря от 1 до 7 с нова цел,ако взетото 7 му е харесало.
    Ако не му е харесало,повтаря от 1 до 7 с нова мисъл за същата цел,прави по
    друг начин същото.
    Количеството натрупано от неуспехите знание в един момент се трансформира в
    качествено измение на мисълта и проблемът се решава благоприятно за теб,
    дори това да е да не умреш никога,това наричам
    9.Сътворение или мозък,който прави 9.
    Евгений Маринов Толев – на новата база знания става съответствие на нова
    надстройка – начин на мислене

  2. Ценка Бакърджиева

    От две години мисля за четирима мои близки, който починаха в една и съща година. Първият беше моят котарак. Много тежко го преживях с ужасно чувство за вина, че направихме всичко грешно и той накрая много се мъчи.
    Обаче се оказа, че предстои да разбера какво е мъка в много по-силна степен, отколкото за котарака. През есента си отидоха трима от най-важните мъже в живота ми точно за два месеца.
    В тази връзка много мисля за смъртта.
    Какво значение има, че смърт няма? Ако в новото проявление си забравил всичко от стария живот, то все едно на практика си умрял.
    Човекът ментално е сбор от преживявания. Те са забравени, значи той реално е умрял. Забравата е истинската смърт. Затова по-скоро приемам твърдението на Дон Хуан, че че отвъд няма нищо. В момента на смъртта човек отдава съзнанието си на Орела (на нищото). Затова магьосниците от неговата група изгоряха с огъня отвътре, за да се превърнат в енергийни същества, като запазят всички спомени, знания и до колкото могат да бъдат използвани, опитности.
    Това, че смърт няма, както се доказва в статията, не ми помага по никакъв начин. Четох, че болестта трябва да се приема за съветник. Прочетох го вчера. Още не съм пробвала. Обаче Кастанеда чрез героя си казва, че смъртта трябва да се използва за съветник. По памет: “Щом още смъртта не те е потупала по лявото рамо, значи всичко е възможно.”
    Да се приеме, че смърт няма, е в някаква степен опасно за човека. Така той би живял с мисълта, че ще има друг шанс да поправи грешките от този живот. Реално нищо не може да поправи, дори след 1000 прераждания, защото всеки път животът му ще е различен, ще е друго същество, с други намерения и цели, в друго линейно време.
    Следователно трябва да се съсредоточим изключително върху тоя живот, докато сме тук и сега, защото смъртта ще дойде, когато забравим този живот.

  3. Здравейте, благодаря за статията. Много са ползотворни, за мен, мненията на предходните двама. Сега искам да споделя, че аз също споделям това линейно време с вас, но още като дете(липсваха сегашните ми знания, опитности, преживявания, за да са повлияли), цялата ми същност знаеше, че смърт няма и когато любимата ми баба си “отиде” аз не изпитвах мъка и се чудех защо другите плачат и страдат. На по-късен етап видях, че има специални оплаквачки по погребенията, които вият като на “умряло”, въпреки, че покойникът не им беше близък и разбрах, че “така трябва”, защото се е превърнало в ритуал. Винаги съм знаела, че се прибираме в светлината, у дома. Спокойно ми е. Но в същото време разбирам, че тук имам да изследвам и за това за мен няма грешки, които да се наложи да коригирам. Също разбрах, че чувството на вина е измишльотина на земните/дуалните, с което се борех много години. Сега прилагам заученото и сверявам онова, което знам на клетъчно ниво, дали е Истина. Теорията на Когиталността съвпада, но имам още въпроси.
    Ивомир какво мислиш за мисълта?
    Тя ли е първична или съзнанието и какво е съзнание?
    Когато “пътуваш” Мисълта къде е, с какво битуваш в другите измерения?
    Какви са дефинициите на Ум, Мисъл, Менталност, Когито, Съзнание, Същност, Душа?
    Благодаря, чакам с нетърпение за следващата си справка.
    Като дойдете във Варна, ще се радвам да ви видя.
    Бъдете.

Изразете себе си, като дадете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top