Стремежът към… каквото и да е, се проявява едновременно със своята противоположност (на същото това каквото и да е и на същия този стремеж). Единствено фокусът определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно (нищо не се случва).
8-ми принцип на развитие, или Законът, който не е познат
Фракталната природа на съществуването (повторяемост на принципите), както и дуалността, проявена като противоположности, се допълват от принципа на рода. Няма крайности – само плюс или само минус. Не е възможно да се прояви еднозначно състояние или съдържание – всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип – всяко нещо съдържа и себе си и своята противоположност. По образ и подобие, като фрактал, се генерира самоподобие във Всичко, което Е – повтаряща се схема на всички възможни нива. Защото всяко нещо притежава своя противоположност, като и двете противоположности притежават своите полярности, но в същото време еднаквото и различното са едно и също – енергията на Потенциала. Проявлението избира интерферентна картина, която да преживее, и така се оказва в едната противоположност, защото това е фокусът, който чрез избор определя характера на резултата.
Картината на избора е проявление с две полярности и за да осъществи следващата си промяна (избор), проявлението отново на фрактален принцип избира нов фокус за своето преживяване. Така поредицата от избори в съществуването на едно проявление образува „родословно дърво“, в което е необходимо задължително да присъстват и „мъжки“ и „женски“ принцип, като по този начин се предизвиква и свиването и разширяването на диапазона на ограничението. Всяко взаимодействие с интерферентна картина на друго проявление (отражение на първото проявление) генерира допълнителни ограничения (филтри, решетки), които се наслагват като честоти върху „оригиналната“ честотна характеристика на самото проявление и водят до промяна. Резултантните взаимодействия между този „оригинал“ и допълнителните честоти е нова интерферентна картина, която се явява дифракционна решетка за преминаващата през нея енергия (вакуумни флуктуации). Така насложените дифракционни решетки (филтри) върху проявлението оформят по нов начин формата (холограмата) и последващите взаимодействия с околната среда. Всяко взаимодействие носи промяна и като следствие – ново наслагване и нова промяна. Всяко ново наслагване реализира различно от предишното взаимодействие и променя и проявлението, и сътворената от него среда от отражения. Този принцип се повтаря на всички нива и нищо не се изплъзва от Закона, който не е познат.
Пример: Всяко проявление има свой плюс и минус като ограничение. Ако се фокусираме върху минуса (да свиваме ограничението си) и при родословното дърво впоследствие отново изберем минуса, ние свиваме диапазона на възможностите си и като следствие, ако отново изберем минуса, диапазонът ще стане толкова тесен, че енергията за нашето съществуване ще е изключително малка. На практика ще прекратим съществуването на даденото проявление. Подобен е принципът на проявление на болестите. Затова е нужно диапазонът на свиване да има „своите приливи и отливи“ – в противен случай сме си задали код самоунищожение. Аналогична е и схемата с другата полярност – плюса – причината за това е, че ако избираме само плюса, в един момент ще е невъзможно да се самоопределим (няма да познаваме минуса), за да можем да съществуваме. Няма да познаваме собствената си противоположност, за да можем да определим дали сме или не сме (каквото и да е). Потопени, например, в светлината, ако липсва тъмнината, няма начин да разберем какво е тъмнина и тогава бихме отричали нейното съществуване…
