Задача за размишление:
Задача: Пътешественик във времето купува хартиен екземпляр на трагедията „Хамлет“ от Шекспир от книжарницата. Отивайки назад в епохата на кралица Елизабет I, той среща младия Шекспир и му подарява книгата. Шекспир я преписва и издава като своя собствена творба. С годините „Хамлет“ се превежда на много езици, преиздава се многократно и един от екземплярите попада отново в същата книжарница, където пътешественикът във времето я купува и я подарява на Шекспир, който отново я преписва и т.н. Кой е авторът на известното произведение?
Сега нека заменим пътешественика във времето с Потенциал и подарения екземпляр на книгата с въображение, мечти, цели, стремежи и търсене. Това създава реална действителност. В Потенциала всичко е налице като информация, но за да стане творба, се изисква проявление и материализация. Информацията е налична, но се нуждае от някой, който да я преобразува в реалност. „Гениалните“ открития представляват връзката между Творението и информационното поле (потенциала). За да бъде проявена информацията, е необходимо някой да я „запише“ чрез символи като букви, цифри, ноти, йероглифи, рисунки или картини.
Като холограмни проявления винаги желаем възможности, които да задоволят изборите в рамките на проявлението, като използваме потенциала на Източника. Идеята е да осъзнаем, че разполагаме с цялото знание и можем да го приложим чрез ограниченията, за да постигнем целите на проявлението. Това прибавя опит и възможности към общия потенциал.
По-добре е да завършим задачата, за която сме се проявили, отколкото да се проявяваме многократно, за да решим една и съща задача. Вярването, че дългият път е по-лек и удовлетворява желанията на проявлението, може да ни подтикне да отложим, пропуснем или дори да загърбим поставената задача. Информацията от потенциала е необходима, и директният път може да доведе до грешки, като подаряването на ядрена ракета с червен бутон на малко дете. Кой път да изберем? Всеки път е правилен.
Принципите на развитие и законите на съществуване определят, че придобиването на нови възможности налага увеличаване на отговорностите и работата, която трябва да бъде извършена. Това налага ускорение на процесите при решаване. В дуалния свят винаги имаме две основни възможности, съпроводени от безкрайни вероятности. Когато се фокусираме само върху едната полюсност, често попадаме в крайности. Затова трябва да приемем съществуването на двете полюсности и да ги използваме едновременно с обща насоченост към другите, за да ускорим движението по най-краткия път – права линия. Когато се затворим в „сигурността“ на нашия собствен опит, пропускаме информацията от Източника и работим чрез принципа на „опит-грешка“ до постигане на знанията, след което прилагаме директния подход. Това ни прави колебливи, понякога дори отчаяни, като времето никога не е достатъчно. Затова трябва да се доверим на Източника, който сме сами…
