В ежедневието си най-често приемаме изобилието за „имане в обилни количества“ – имане на възможности, на внимание, на пари… В традиционното схващане изобилие е синоним на „обилие, плодородие, спор, голямо количество, богатство, неизчерпаемост, излишество, излишък, благодат, щедрост, плодовитост, берекет, тарапана“…
Разгръщайки се към същността на изобилието и възможността да го преживяваме в единение и отдаденост към цялата си околна среда, ето и една малко по-различна дефиниция, изразена в Теорията и Практиката Когиталност:
Изобилие – способността да се върши това, което е необходимо да се направи, когато е наложително да се направи.
Това е способността да се самопредизвикаш да правиш нещо, което е подадено като наложително от околната среда, а не е лично желание. При това да го направиш така, като че ли точно това е твоето желание и е дошло точно в този момент, в който ти си готов да го направиш.
Това взаимодействие с околната среда и реалност те прави част от вдъхновението да съществуваш. Активираната, задействана и задвижена енергия на Ума (Цялото е Ум, светът е ментален) създава двуполюсно ограничение (противоположности + и -), което не твори Всичко, а чрез фокус върху едната си полярност, ограничението създава в потенциала от енергия отражения по свой образ и подобие, като самото ограничение се явява отражение на отраженията, които твори. Цялото съдържа всяко отражение, но и всяко отражение съдържа в себе си Цялото.
За да има проявление и изоболие,
е нужно действие с приемане и на двете полярности.
В-заем-действие – от там идва изобилието – отдаваш се с действия към всичко, което Е и Всичко, което Е, отразява към теб онова, което истински си пожелал.
Вероятностите за изразяване на изобилието са безкрайни. Притежанието не е изобилие.
Източници:
– енциклопедия Когиталност – част 3: Ти-Животът
– книгата Упражнения и Термини от Когиталността
