Във всяко свое действие можем да „прочетем“ избор на посока: навън – към Всичко, което Е! или навътре – към егоцентричното себе си… Първият избор е изпълнен със свобода, вдъхновение, трепет и възможности; вторият – с илюзорната сигурност на самовглъбяването и самозащитата… Лутането и изборът между тези две посоки е вълнувал хората от незапомнено време…
Философи, математици, музиканти, изобретатели… известни като гении на човечеството – всеки от тях има стремежа да обясни целостта и верността на принципите на творчество, развитие, разгръщане. Използвани са символи, честоти в музикалните произведения, различни видове енергии и т.н., за да обяснят и опишат взаимодействието и преливането между тези две състояния.
Така се стига до идеята за търсене на цялостна наука/философия,
която да обясни този глобален феномен, наречен Живот, Вселена и Материя, съдържащ се в Нищото. Логично и естествено е действието (пряко следствие на Вселенския закон, осми принцип на Съществуването), което като резултат реализира противоположността на този стремеж към обединяване на цялостното знание.
Така се оформят различни науки, философии, езотерични практики, религии… – всяка една доказва своята истина (своя избор) и не допуска правото на другите истини да бъдат истини. Така като общо ментално поле (особено за параметрите на планетата Земя) се сформира защитната теза за отделеност: „Разделяй и владей“.
Затова веднага поставяме нейната противоположност, валидна със същата сила за теория от когиталността: „Единявай и давай!“
Тезата „Познай себе си“ ще допълним и противопоставим чрез избор „Познай другите, за да разбереш себе си!“.
Причината за това е, че ако търсим да познаем себе си като единица – индивидуална, уникална и неповторима, би следвало да изследваме всички числа между 0 и 1, а е известно, че те са безкрайно много. Докато се оглеждаме в другите, можем да ги приемем като числата от 1 (което сме ние) до безкрайност.
И тук възниква въпросът – коя от двете безкрайности (между 0 и 1 или между 1 и безкрайност) е по-голяма? Тъй като и двете са безкрайности, те са еднакви. Но всичко, с което можем да оправдаем или самозаблудим себе си, ще го видим ясно и категорично у другите.
Още Исус говори за склонността да виждаме малките недостатъци у другите хора, а да пренебрегваме същите недостатъци у себе си. Той съзнателно набляга на това, за да ни предизвика да разберем себе си по-ясно. Докато наблюдаваме себе си, интуитивно знаейки, че сме индивидуални и уникални, оправдаваме всички свои недостатъци, колкото и големи да са те. Но тъй като вибрираме на тяхната честота, ги регистрираме, долавяме и виждаме много лесно и бързо в другите:
виждаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?(Матей 7:3)
Това послание навежда на мисълта, че ако регистрираш всички малки, дори незабележими
недостатъци у другите, то ти самият ги притежаваш. Следователно е много по-лесно да наблюдаваме другите, за да разберем себе си – да открием собствените си недостатъци. Освен това, като чисто физическо отражение, все пак някак е възможно да намериш вариант да се огледаш, да видиш предимствата и недостатъците си, колкото и елегантно да ги прикриваш с помощта на дрехи, процедури, спорт и други възможности. За собствената ти противоположност (енергийния потенциал на собствената ти холограма) огледало няма.
Затова единственият мерител са всички парченца от честоти на собствената ти паралелна реалност, които ти забелязваш в нея – ситуации, табелки, другите проявления, взаимодействията в околната среда и т.н.
Характерен момент във всичко това е т.нар. усамотение. Аскетизмът и отшелничеството тогава следва да са едни от най-отдадените към околната ти среда отношения, но точно като следствие от Вселенския закон – те са и най-ограничаващите, защото никога не излизаш от собствената си зона на комфорт и не намираш различни от твоя ограничителен диапазон параметри, с които да се сблъскаш. Тогава „Познай другите, като работиш и действаш за промяната в себе си“, е верният принцип, с който можем да опознаем собствения си диапазон на ограничение и да се научим да го променяме.
Нашият избор за разширяването на този диапазон би увеличило собствените ни възможности: „ … и тогава ще влезете в царството небесно“.
Казано на съвременен език, това означава да увеличите способностите си, като сте приели и преработили недостатъците, които виждате у другите, в себе си.
Възможности за разгръщане, промяна и опознаване на посоката навън:
Онлайн Академия Когиталност – 360 дни информация с приложение за един благороден и благодарен свят!
книгите от енциклопедия Когиталност
семинарите Когиталност – преживяно взаимодействие към Всичко, което Е!