Идеята за махалото като пример за движение на енергията е израз на приемането на противоположностите и на условното преминаване от плюс към минус и от минус към плюс. Отклонението наляво и надясно се възприема като преживяване на противоположни състояния. Самото движение на енергията е с „форма“ на бутилка на Клайн и мястото на „вливане“ на тази енергия от „дръжката“ към дъното на бутилката е всъщност равновесното положение (покой), около което се движи махалото.
Вливащата се в тази точка енергия дифрактира, излиза вън от тази точка, като се обръща с хастара наопаки. Така енергията едновременно се влива навътре и в същото време се оказва отвън. Трептенето на енергията около равновесната точка е стремеж за проявление и едновременно с това съпротивата срещу това да има проявление.
При това тази съпротива е със същата сила, с каквато е и желанието за проявление!
Фокусирането върху съответния избор (желание/вяра или съпротива/съмнение) връща движението на енергията към съответната равновесна точка. При категоричен избор имаме реализация, а при колебание завръщащата се енергия няма конкретно направление и поради тази причина „заобикаля“ фокуса на равновесното положение (избора), след което се влива отново в енерго – информационния потенциал. Това е пътят на „нереализираните мечти“.
Тези нереализирани колебания са колебанията на полетата във вакуума, които сформират т.нар. вакуумни флуктуации.
При тези процеси винаги се осигурява „раждането“ на енергийни импулси, които подпомагат възможността за регулиране на диапазона на ограничение на проявленията. Така, когато имаме избори, винаги има и резултат. При избор „или едното, или другото“ (или-или), винаги има резултат. При колебание „нито едното, нито другото“ (нито-нито), се реализират флуктуации, които нямат резултат, но в същото време тези флуктуации подпомагат свиването или разширяването на зоната на ограничение на всички онези, които имат конкретен избор и реализират резултати!
Самото проявление е вълнова функция, която е спираловидна, вретеновидна и едновременно с това пулсираща.
Тя е импулс, тръгнал в Нищото и завърнал се отново в него (състояние на покой). Ако тази вълнова функция е синхронична, то щом увеличава ритъма си движение „надясно“, автоматично се увеличава и нейната амплитуда „наляво“. Естествен е процесът на затихване на самата вълнова функция, когато липсва допълнителен импулс, който да я възобнови отново. При наличие на импулси (мислене), самата вълнова функция ту затихва, ту се увеличава, т.е. притежава „приливи и отливи“. Като краен резултат всички тези отклонения от нулата (нулевата точка) се завръщат отново и отново в нея, т.е. ритъмът се уравновесява.
„Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.“ – Хермес, Принцип на ритъма
Важен момент е допълнителният импулс, който активира и възобновява вълновата функция – това са осъзнатите категорични избори, които правим, защото мисленето е съществуване и съществуването е мислене (Декарт).
Отлагането, съмнението, безотговорността, отричането и всякакъв вид други колебания предизвикват единствено вакуумни флуктуации.
Единствено изборът в определена посока осигурява допълнителния импулс за продължаване (актуализиране) на вълновата функция. Тези категорични актуализирани избори предизвикват осъзната и желана промяна, която винаги има резултат. Така категоричните избори се явяват причина за следствията, наречени резултат… Изборите имат съответната посока – вън от ограничението, което сме – посока навън, и към самото ограничение – посока навътре. Решаването на самата задача и промяна към развитие може да се реализира само и единствено с посока навън. Това не означава, че посоката навътре няма резултати. Но тези резултати свиват възможностите на индивида, като същевременно се увеличават претенциите, желанието за контрол, страхът… Така посоката навътре се явява спираловидно, бавно самоунищожение, агония, с брутални последици за организма, защото липсват възможности за решаването, на който и да е проблем.
Това е затихващо действие на махалото до постигане на равновесие в покой…
Статията е вдъхновена от книгите на енциклопедия Когиталност, както и от задълбоченото знание на Академия Когиалност!
А вие – коя пътека избирате? Творец (проявление) или вакуумна флуктуация? Ще се радваме да споделите в коментар!
