В първата част на статията-интервю за теория от Когиталността стигнахме до интересния въпрос:
Може ли вашата теория (когиталност) да се нарече Теория на всичко, която толкова търсят физиците?
Теория от Когиталността наистина включва в себе си всичко – от етимология, през психология, вълнова генетика, теория на фракталите и струнна теория, теорема на Бел и СТО на Айнщайн, вихрова математика и числа на Фибоначи, ДНК и медицина, езотерика и паранормални явления, левитация, телекинеза, телемпатия (термин, обединяващ телепатия и емпатия – не само да предаваш мисли, но и да усещаш чувствата на другия – б.а.) и т.н. Тя е Теория на Всичко, което Е!
Теория от Когиталността обединява много вече съществуващи учения, теории, движения. Отричате ли ги? Каква е крайната цел на вашата теория?
Всъщност е точно обратното. Единяваме ги с Любов. С любов творим всеки нов детайл и фрагмент. Люботворим себе си и света около нас. Теория от Когиталността е само писмено, теоретично отражение на всичко това.
Първи и основен принцип в ТК се явява приемането. Щом нещо е измислено и го има, значи то има смисъл и се вписва някъде в подредбата на пъзела около нас, наречен свят.
И точно онези нестандартни, смели решения (които изглеждат налудничави) ни интересуват най-много. Като например вихровата математика на Марко Родин… Крайната цел е… всеки да познае сам Себе си, като признае и всеки друг, както и всичко, което Е около него. Така всеки да стане единно цяло с Цялото, което всъщност Е…
Защо „теория“, след като в семинарите и вашата академия практиката е сериозна и точно тя доказва правдивостта на теорията?
Защото все още не е практика за всички. Когато стигнем до това състояние (а това е повече от сигурно), ще говорим за практика във и от Когиталността!
Достатъчно ли е човек да има позитивно мислене и с положителни твърдения да си гради по-добро бъдеще? Как се използва моментът „тук и сега“?
И негативно, и позитивно са състояния, в които човек „филтрира” фактите. Нужно е да се учим да приемаме Всичко, което Е! Едва тогава можем да познаем Себе си като част от Цялото. Тогава разбираме, че всичко съществуващо има смисъл, че позитивно и негативно са част от всяко творение, за да може да го има…
Тогава – да, можем да си изградим по-добро бъдеще… Не сме тук, за да живеем така, че само да харесваме. Ако сме презадоволени – изчезва търсаческият дух… В този план винаги има нещо, от което да сме доволни, и такова, от което да не сме.
И възниква въпросът: Кое е вярното? Тогава намесваме момента Тук е Сега и изначалното, Цялото, Хигс бозона, нулевата точка. Там пространство и време няма… Всичко е Тук и Сега от гледна точка на нулевата точка… Всичко е вече преживяно… Но това преживяно може да бъде променяно. И тогава отново ще СТЕ, отново ще съществувате, но в нова паралелна реалност на Когиталността, която сами сте си изградили.
И тъй като това вече е преживяно (в Когиталността липсват пространство и време), се чувствате така, сякаш сте го правили преди, макар че го вършите за пръв път. Виждате нещо ново – човек, местност, ситуация, но въпреки това ви изглежда изцяло познато. Участвате в разговор и в същия миг осъзнавате, че сте изговаряли абсолютно същите думи и преди… на абсолютно същия човек…
Тук и Сега са по-скоро в сферата на вероятностите. Вероятности, които зависят от нашия собствен избор. И както твърди Теория от Когиталността, тези вероятности са променяеми. Можем да трансформираме и миналото, и бъдещето си. Всичко е резултат от избора, който правим във всеки момент от нашето съществуване.
Винаги ли това са верните избори? ДА… Защото това е опитност, която ни предизвиква да търсим отново и отново. В други паралелни реалности търсим нови и нови промени, които да дадат все повече преживявания на Цялото, което сме. Това ни изважда извън рамките на илюзорния ни триизмерен свят. И ни кара отново да търсим…
Защо наричате себе си „маг Ивомир“ – това не придава ли несериозност на теорията?
Всеки е творец на собствената си реалност и в този смисъл е и магьосник. Но наричам себе си така само пред децата… Нужно е те да вярват в това, че самите те са си магьосници. На себе си и света около себе си.
Винаги съм твърдял, че всеки е уникален – толкова, колкото всички останали. И всеки да се самоприеме за едно цяло с другите. В Един-Е-Ние с Всичко, което Е!
Всеки има право да има право и всички истини на всеки са… истинни. Тоест всеки е толкова прав да създава своята реалност, колкото и останалите. Всеки създава уникалната реалност, която сам е пожелал… в която е повярвал. Защото… дори да вярваме, че не вярваме, пак вярваме…
Звучи абсурдно да желаем да сме магьосници, за да повярваме в това, че сме такива. Не „виж, за да повярваш”, а „повярвай, за да видиш”…
Статията е вдъхновена от:
