Информация, паралелни реалности и Когиталност. (част 1/2)

В следващите редове ще разгледаме една уникална статия-интервю за теорията и практиката Когиталност, която доскоро беше неразбрана. Днес, изпълнени с повече информация, практически докосвания до паралелните реалности и по-задълбочено разбиране за тях, сме готови да я представим с нов и различен поглед!

Статията-интервю е заимствана от сайта: МЕГАВСЕЛЕНА – Тук и Сега или съществуват ли пространство и време?

Българският квантов физик Ивомир Димчев твърди, че всички ние съществуваме в паралелни светове и че във всеки момент ги избираме. Той представя Теория от Когиталността, където не само теоретично обяснява това, но и го доказва.

Срещаме се с него и разговаряме за паралелните светове на всеки от нас и Теория от Когиталността.

Какво е Когиталност и какво представлява вашата теория?

Когиталност идва от латинското cogito – мисля. Логиката е споразумение, до което сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва Егото. Увереността в това, което „е“ около нас, е единствен аргумент за истинността на същото това „е“. Убедени сме, че всичко това функционира и има своето материално проявление в илюзорния ни триизмерен свят. Напълно забравяме търсенето извън рамката на сетивността.

Изглежда, новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината има значителен напредък в технологиите, но здравето не се подобрява. Да се замислим и да променим светогледа си като цяло, е крайъгълен камък. Мнозина все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. И достигат до отегчение от търсенето!

Този свят ли желаем? В този свят ли е добре да раждаме, работим? Ако отговорът е „Не“, защо търпим това? Ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е! И в наша власт е да го променим. Като започнем от себе си – от осъзнаването, че всички сме едно цяло:

Цялото е Ум. Светът е ментален. (първи принцип на Хермес)

В този принцип се крие една основна истина, която ние сякаш не желаем да приемем – Всички сме едно… Неразделно цяло с различни проявления. Един-Е-Ние… Без пространство и време… Защото те са също част от мисловността и Цялото.

Cogito, ergo sum… Мисля, следователно съм!

Съществува ли Мегавселена и живеем ли в паралелни светове?

Съществуват т.нар. червееви тунели, които са магистрали, свързващи настояще, минало и бъдеще. Проектът Монтоук го доказа още преди години. Ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава ще се родиш и да се върнеш в миналото?

Според Айнщайн времето не е линейно, насочено от минало към бъдеще, а река, която променя своята скорост. Според струнната теория тази река има и водовъртежи и може да се разклонява. Според Теория от Когиталността (ТК) река няма – в нулевата точка време и пространство няма. Там всичко е Тук и Сега. И събитията се случват чрез уникален кръговрат между нас и… нас.

Ние сме и Източникът, и неговото проявление. В зависимост от собствените ни избори се проявяват различни вероятности. Това са паралелни вселени и между две реалности може да се прескача. Това разрешава парадоксите, свързани с пътуването във времето.

Енергията, необходима за това, е огромна. В Когиталност доказваме, че ние сме самата енергия… В този план сме и Вселената. Навлизайки в дебрите на този прозаична материя, откриваме, че сме не само Вселена, а Мегавселена – съвкупност от безброй вероятни вселени, които са паралелните светове на собствените ни избори…

Ако влезем заедно в една великолепна зала, обкръжени отвсякъде с огледала, всяко с различно отражение, представляващо отделно лице, ще открием, че това лице ни е добре познато. Това са образи на същества, които са като нас – приятели и роднини, отразени в огледалото… Тогава, приемайки ги точно като самите Себе си, започваме да усещаме, че огледалото отразява собствения ни образ.

Може би с малко изменения и различия, с малко изкривяване поради различната вибрационна честота на огледалата. Но това сме все ние – с различни дегизировка – с различни черти на лицето, полови или расови белези… Но сме си ние. В Един-Е-Ние с всички около нас, в сливане с Цялото, в безусловното люботворене с Всичко, което Е!

Завършили сте квантова физика в Софийския университет. Как един физик стига до идеята да обедини сериозната наука и езотериката?

Всеки от нас се базира на собствена опитност и ако нещо не му е познато, то го плаши. Как да осъзнаем собствената си същност, ако тя ни плаши? Същото е, като това да си звероукротител. Ако животните те плашат, няма как да работиш с тях. Не само това – ще стоиш далеч и ще наблюдаваш онези, които демонстрират, че е възможно да се работи, показвайки номера с тях.

Ако не сме запознати с това, което е около нас, никога не бихме се докоснали до собствената си същност, не бихме могли да осъзнаем възможностите си и обявяваме за „избрани“, за „просветени“ онези, които ги познават. Дори не стигаме до елементарния извод, че щом „съществуваме“, то ние ВЕЧЕ сме „избрани“.

За да повярваме в подобна теза, е нужна опитност – сами да сме проверили. Този стремеж ме предизвика да не отричам очевидното само защото не е прието от останалите или от авторитетите… Така се стигна до сливане на физика, езотерика, психология и теология, на преоткриване на неоткриваемото и приемане на отреченото…

Не ви ли звучат ненаучно термините астрален свят, Акашови полета и пр., и как се убедихте, че те съществуват?

Науката вече доказа, че всичко е енергия. В този план на резултати, които имаме – от какво сме направени? Много знаят и усещат това, но не смеят да го изкажат. ТК има за задача да открие неоткриваемото, да докаже недоказаното, да изживее неизживяното…

Затова всички, които се занимават с ТК, пробват. Убеждаването не е възможно, ако дадено нещо не си го изпробвал сам. А когото го изживееш, ти сам започваш да предизвикваш другите да пробват… Така и аз се убедих, че споменатите структури съществуват…

Стройните доказателства относно причините за появата на светлина, Големия взрив, телепортирането на фотоните, „необяснимите“ събития на „прераждането” и наличието на мисловна библиотека – Акашови хроники – намират логически и обоснован смисъл в Теория от Когиталността.

Живеем ли в холограма и как да разберем това?

Всичко е светлина. Енергията на електромагнитно излъчване е информация и нейното възприемане предизвиква вълново усилване или затихване. Това важи както за физиологичните процеси, така и за психиката.

Енергията на околната среда (например аура), смесена с високите честоти на емоциите, възбужда появата на огромни мощности. Всяко емоционално сътресение (или наситена с емоция мисъл) се смесва честотно с енергията от аурата и рязко увеличава мощността на излъчването на обекта. Затова „живите“ светят по-интензивно.

Процесът се предизвиква от претоварване с информация. Промяната на честотите в аурата води до „отваряне“ или „затваряне“ на информационния поток на енергията. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“.

Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава“ в информация и обратното. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност – енергия, появила се като двойка фотони от Нищото (Хигс бозон или нулева точка), които при взаимодействието помежду си образуват дифракционна решетка, която е причина за илюзията, наречена…

Ако човек знае това и се научи да го владее, би използвал същата тази енергия, за да промени нещата в себе си, в тялото си или в света около него… За да усети свободата, че Е… Да осъзнае, че той е и Източникът, и неговото проявление.

Това е революционна връзка между мисловност и материя, която се „преоткрива“. Така се осъзнава и наличието на вторично мисловно поле в пространството на аурата – Егото, представляващо менталност, която помни и „защитава“ формата на съществуващите „материални” обекти. И точно Егото определя и „чертае“ създаването, творенето и развитието на тези обекти във Вселената…

Може ли вашата теория (когиталност) да се нарече Теория на всичко, която толкова търсят физиците?

(следва отговор и продължение)

Статията е вдъхновена от: