Глаголицата – послание от и към Потенциала…

При произнасяне на гласните букви на древните езици санскрит и иврит, зрънцата се подреждат във формата на писмените знаци на тези гласни. Киматиката е наука за творящия звук – връзка между честоти и форма. Така символите в една „азбука“ могат да бъдат сформирани (създадени) чрез подобен модел. Тогава азбуката би могла да означава разказ, история, информация за изключително важни модели на сътворяване и проявление на Всичко, което Е! Може би най-дълбоко и цялостно посланието и теорията за произхода на света за планетата Земя е дадена в азбуката глаголица. Самото й наименование в превод означава „знаците, които говорят“. Опознаването и тълкуването й отварят вратите на изключително много знания, задълбочени анализи, които чрез тази символна азбука са били по-скоро практически познати, отколкото теоретично. Това е защото, без да се дават наименования на самите енергии, се проследява целият процес на движение, превръщането на Нищото в Нещо, дуалността на света, както и това, че жизнената енергия, съдържаща се във всеки, е тази, която твори света. Показва се как смърт няма и всичко е в кръговрат, тръгващ и завръщащ се в покоя. Показва се, че човешкият живот не е просто един цикъл, а цяла ера, при която противоположностите винаги съществуват и едната прелива в другата. Точно този стремеж да се извърви пътят на това незнание ни прави цялостни и съвършени. Така глаголицата, без да има претенции да е нещо особено, се явява „библия“ на Сътворението и неговите цикли – мъдростта на знаците, които говорят:

АЗъ, Буки, Веди Глаголи! Добро Ест Жичье Дзело Земля! Иже (Йота) Како Люди Мислите, Наш Он Покой. Ръци Слово Твръдо! Ук, Фрът, Хер! Ща, Ци, Черв, Ша! Еръ, Ер, Ери! Юс ан, Юс он, Йен, Йон, Юс, Ят!

АЗѢ –  – знакът A3 от една страна определя лично местоимение, а от друга – от една точка виждаме разделените две противоположности. Перпендикулярно на тях преминава трета енергия, образуваща в задната си част обръщане с хастара наопаки, което сформира и противоположности. Последният знак (Ѣ) илюстрира как цялата тази перпендикулярно енергия, заедно с нейното проявление, винаги се завръща като безкраен цикъл в първоначалната точка и образува кръговрат. Интересният момент е, че този цикъл се явява отместен от самата перпендикулярност на енергиите. Това символизира различния фокус на въртене на 3, т.е. показва как, в зависимост от фокуса (центъра), ще реализираме едната или другата противоположност, като безкраен цикъл. Едно от най-важните неща, което се показва, е, че този знак, който обяснява цялостната структура на проявлението, е всъщност самото проявление, т.е. всичко е (в) едно неделимо цяло. Така още в самото начало на глаголицата излиза, че е уточнено, че всяко проявление всъщност е и източник. Също така, чрез този символ се обозначава изначалният потенциал, „тръгнал” от Нищото, който е разделен в две равносилни движения (линии) и заедно с перпендикулярното на тях направление реализира триизмерно пространство  с отворен (безкраен като варианти) финал, който винаги се „завръща” в себе си . Важен момент е, че двете части на тройката отново символно илюстрират равнопоставеност на онова, което следва, и онова, което е било. Но тъй като произлизат от едно нещо, те винаги са свързани с мига тук и сега. По този начин само с един символ и три знака (както в индийската философия) се обяснява и фракталният принцип на повторение за всички нива. Погледнато от този ъгъл, преводът на цялата глаголица приблизително изглежда така:

АЗъ (аз, Ⰰ) Творя (буки, Ⰱ – творя, създавам – това творене съдържа в себе си звуковото изразяване Ук, което уточнява, че това е знанието на ученика, който е готов да следва принципите на тази триединна енергия. Символът И означава, че след като се е научил да следва тази енергия, той я продължава в един безкраен цикъл. Самият знак И може да се оприличи като завъртяна наляво спирала на част от вълна. Символът Б уточнява и броя на принципите, които е нужно ученикът да следва – ба/бо означава 8), Воден (веди, Ⰲ е стремежът на всяко проявление от нищо незнаещо (без практична опитност) да разширява непрекъснато опитността си. Освен това този знак обяснява как всички опитности са обърнатата на обратно първоначална енергия Л. Този знак,  освен „водя“, означава и неограничено разширяване на диапазона на възможностите, отвореното V) от Движението! (глаголи, Ⰳ – „глаголя“ е действие, движение, но и цялостен процес, при който обърнатата с хастара наопаки енергия може да се зацикли в кръговрат, както около единия, така и около другия център. Всъщност центровете са фокуси на противоположностите, които съществуват, и се показва, че единствено фокусът чрез действие определя характера на резултата.). По-нататък глаголицата уточнява какъв е редно да е нашият фокус, а именно добрината и отдадеността. Доброто (добро, Ⰴ – по-дълбокото вникване в тези на пръв поглед противоположни състояния показва, че те са свързани в едно цяло и единствено нашето приемане с еднаква сила на едната или другата противоположност, като равновесие на везна, определя добруването на самото проявление. Тънко се намеква чрез този символ, че негативни неща няма, че всичко е творене и добруване, което като неразривна връзка между противоположности е винаги едно цяло) Е (ест, Ⰵ – има го, съществува – важен момент в това съществуване са двете черти по средата на знака – те символизират ограничението на диапазона на самото проявление, т.е. едно проявление може да съществува само и единствено, ако е ограничено в своето знание. За отбелязване е, че знакът Ⰵ е обърнатото настрани добро, което има ограничение, „разделящо“ го на горе и долу, т.е. това ограничение дава винаги някакъв „приоритет“ на разделението от равновесното състояние. Щом съществуваме, ние винаги ще предпочитаме едното от равновесните състояния за „по-добро“ от другото. Точно този факт характеризира съществуването в ограничен диапазон). Аналогично, толкова задълбочено могат да се разгледат и всички останали символи, но като основно послание глаголицата е следното: Доброто Живее с Дела на Земята (не можем да отделим мислене от действие, т.е. тогава няма да има проявление)! И малкото, което си Мислите, потъва и се проявява в покоя (ние сме в покоя и покоят е в нас – тук се уточнява и един важен за съществуването момент – всичко е свързано с движение и покой и каквото и да правим, ние сме произлезли от покоя и го съдържаме като цяло. Така всяко проявление се явява и източникът и ограничението, което е – ние сме Източникът и Източникът е ограничен от нас). В Ръцете Словото е Твърдо (протонното поле, най-активно излъчено от ръцете, краката и очите, е сила, която люботвори в потенциала на Цялото Твърдостта – материята и реалността около нас. Това е точно обърнатата с хастара наопаки триединна енергия на Източника, която твори света като ограничение. Уточнява се връзката, че потенциалът без проявлението не може да твори. От друга се уточнява, че всичко е в ръцете ни и в допълнение и словото (мислене и изразяване) се включва в този процес на реализиране на реалност)! Да Лети (Ⱆ – ук – знание на ученика, но още и удоволствие, полет, вдъхновение, което учащият изпитва в търсене на новото и непознатото. Y е триединната енергия, а К е фокусът, който ние сме определили, за да съберем или раздалечим/ увеличим нашето знание. При това цялото това знание се явява само от едната половинка (материалната) на света, в който съществуваме, т.е. това знание е свързано само с опитността в „сътворения“ вече свят. Това се потвърждава и допълва от думи като на-УК-а и не-УК. За подчертаване е, че позицията на всеки символ определя процеса – начина, по който се случват нещата, т.е. А като триединна енергия и Н като огледална холограма, съдържаща в себе си своите противоположности и полярности. Така АН-НА би означавало „дошъл от Източника, преминал през холограмата, и завърнал се в Източника; а на-УК-а се явяват действията на холограмните проявления в техните огледални противоположности, базирани на триединната енергия, които са вдъхновението на ученика, който може да твори в и като триединна енергия.) Може (фрът, Ⱇ – този знак показва кръговратът между два равнопоставени фокуса и как „моженето“ е вероятност да се фокусираме както върху едното, така и върху другото. Цялостното можене е свързано с директна връзка, единствено и само ако приемем едновременно и двете алтернативи. Така символът уточнява, че по какъвто и начин да се движим между две точки, винаги има директен път – права линия. И в единия и в другия случай залюляването надясно ще е и залюляване наляво; каквото горе – това и долу, но единствено непрекъснатото пробване, натрупване на още и още опитности, може да ни изведе към директната връзка с Цялото знание.) Всеки (хер, Ⱈ  – в самата глаголица хер е вертикална черта, която завършва с цикъл в долния си край – това означава, че ограничението, натрупано от всички възможни взаимодействия, е зациклило в тези взаимодействия. Глаголическото хер (Ⱈ) се приравнява към латинското b – буки, творене, т.е. в латиницата имаме приравняване на подчинения на всеобщото мислене индивид с творец. Това е израждане на истинското заложено послание за творене. Всъщност след това в кирилицата хер се трансформира в Х, което на практика не е далеч от истината – това са взаимодействията между всички проявени единици, техните общи честоти и решетки – егрегор. Символното послание на глаголицата е по-точно, защото уточнява, че в момента, в който индивидът се подчини на всеобщите защити на всички, върви към края на своя жизнен цикъл като Потенциал. Решетките на всеобщите ограничения са толкова свити, че на практика това е приключване на ерата на един потенциал (ер, еръ – дете, човек). Творческата (ща, Ⱋ – това е триединният енерго-информационен потенциал, който е ограничен (прикачен) към дадена околна среда. Поради тази причина виждаме трите елемента на триединната енергия в горната част на символа и чертичка/ кръгче под него, което го „заземява“ към определена среда. Всъщност това е снизяването на триединната енергия към дадени ограничения, каквито и да са те.) Жизнена енергия (ци, Ⱌ – фокусираната върху едната от противоположностите енергия; води се жизнена енергия, защото вече сме си избрали начина, по който да творим, без значение какъв е фокусът. Който и фокус да сме избрали, той винаги определя характера на резултата.), зациклена самоцелно в себе си (черв, Ⱍ – откъснати и отделени от безкрайната енергия на потенциала, сме зациклили във фокуси, които свиват диапазонът ни на развитие и ни дърпат към дъното, т.е. този черв е уроборосът*, захапал опашката си, зациклил сам в себе си, приел себе си за единицата на творението; краен егоцентризъм, който се самоизяжда), ни връща в потенциала на Източника (ша, Ⱎ – триединната енергия в целия й потенциал, необвързана към каквото и да е ограничение – нулева точка). Човече (еръ, Ⱏ – това е енергията на Ра – светлината, която извършва цялостен цикъл (ера, епоха) на извървяване на един жизнен период), Деца (ер, Ⱐ – енергията на светлината, която още не е извървяла своя цикъл), Хора (ери, ⰟⰊ – същата енергия, но на голямо множество, генериращо продължително взаимодействие на вълните)! Стремежът към единното (юс ан, Ⱔ – юс (посока) ан (триединната енергия с нейните проявления, която е отворена, незавършена, безкрайна) – това е стремежът към истинска реализация на целия потенциал.) Знание (юс он, Ⱘ – юс (посока) он (зациклените в себе си проявления, които реализират единствено вакуумни флуктуации в нулата) – това знание е ограниченото знание само и единствено на опитностите в цикъла, наречен живот) с вяра (йен, Ⱗ – проявлението е завършило своята задача като такова и е свободно да избере следващо проявление. Затова го превеждаме като В-Я-РА – в мен е светлината) и посока (йон, Ⱙ – незавършена задача на проявлението, при което то се завръща отново, за да „реши“ заданието при по-ограничени параметри – фрактален принцип на преражданията, който е валиден до приключване на заданието) ни води Към (юс, Ⱓ – порив, стремеж, посока) Безкрайността (ят, Ⱑ – кръстосаната енергия, която постоянно ни вкарва в проявления, т.е. смърт няма. В момента на завръщането си към самата кръстосана енергия, дали чрез йен или чрез йон, ние продължаваме да реализираме ограничения (проявления), които да запълнят информационния потенциал с нови и нови знания за преживяното. За изясняване можем да си представим планетата ни като висше учебно заведение, в което, ако не сме си написали дипломната работа (заданието), се връщаме отново и отново към нея, докато я завършим и защитим. Но веднъж започнато, училището е редно да бъде завършено. От друга страна, ако сме защитили вече дипломната си работа, ставаме изследователи на нови творчески хоризонти, като този избор правим вече сами…).

АЗъ Творя, Воден от Движението! Доброто Съществува с Дела на Земята. И Малкото, Което си Мислите, Потъва и се Проявява в Покоя. В Ръцете Словото е Твърдо! Да Лети Може Всеки. Творческата Жизнената енергия, зациклена самоцелно в себе си, ни връща в потенциала на Източника. Човече, Деца, Хора!  Стремежът към единното Знание с Вяра и Посока ни води Към Безкрайността на проявяванията.