Дуалността и преливането на състоянията: Всичко е въпрос на избор!

Дуалността е концепция, която можем да разберем, представяйки си я през примера с двойката фотони, които се появяват от Нищото. Въпреки че ги възприемаме като двойка фотони, те на практика са един фотон в две състояния. Същият принцип може да се открие и приложи в много други примери – деленето на клетката (една клетка, две състояния!), протонът и електронът в атома… Те не са две отделни „материи“, а една и съща енергия, притежаваща две различни състояния – вероятна енергия (електронът – облак от вероятности) и избрана вероятност (протонът – фокусирана, избрана вероятност). Това е принципът на Съществуването, който фрактално се отразява практически във всички аспекти на нашия живот.

Стремежът на Теория от Когиталността е да изследва преливането и единението на трите състояния: Източник, Холограма и Отговорност – Пътят, Източникът и Животът на собственото ни съществуване…

Три стъпки към промяна

Да разгледаме трите стъпки в човешкото развитие, които предопределят промяната и развитието, при това не само излизането от личната зона на комфорт. Важно е да излезем и от общата егрегорна зона на комфорт, защото самото излизане от личната зона може да се окаже егрегорен егоцентризъм. За даден индивид една ситуация може да се явява излизане от зоната на комфорт, но като цяло е егоцентрична и обслужаваща удоволствието на всички (в рамките на егрегора).

В този план на разсъждение, ето я и практиката:

1, Една идея – две състояния. В тази стъпка сме изправени пред двете състояния, валидни за която и да е идея: съмнение и вяра. Необходим е избор, защото без него всичко остава във вероятностния потенциал. Важно е да сме категорични в изборите си, да приемем или отхвърлим нещо!

2. Правенето: Правя или мързелувам? – След избора следва действие, което изисква отново избор. Тук можем отново да се възползваме от представата за един фотон и неговите две състояния. Мързелуването (или нежеланото правене) е винаги присъствие, но в едното състояние е желано, докато в другото е нежелано. Това може да ни помогне да осъзнаем, че мързелуването е присъствие, което може да бъде в желаната или нежеланата от нас посока.

3. Постоянство в правенето: Навик или агония? Постоянството в правенето отново изисква избор. Можем да го превърнем в навик или агония. Когато правенето стане навик, следващите идеи започват да идват – как да го подобрим, разширим и допълним. С други думи, връщаме се към първоначалната идея (точка 1). Ако обаче постоянството ни става агония, започваме да страдаме, да се колебаем, да се чувстваме жертва. Това е разширяване на нежеланата посока. Това разширяване води до нови идеи относно самата агония и отново цикълът се повтаря.

Извод: Променяйки изборите си, променяме посоката и резултатите. Променяме цялата си паралелна реалност!